Още в първия ден на новия парламент една стара тема отново се завъртя на политическата сцена – правото на депутати да бъдат охранявани от Националната служба за охрана.
Такава охрана години наред ползват Бойко Борисов и Делян Пеевски, а в миналото - бившият лидер на ДПС Ахмед Доган. Както многократно сме разказвали в "120 минути" през годините, опитите за ограничаване на привилегията депутати да ползват за неопределено време гардове и автомобили от държавния ресурс, ударяха на камък.
Кой, колко и кога е редно да бъде охраняван от държавата – Марин Николов разговаря с бившия дългогодишен директор на НСО генерал Димитър Владимиров.
По закон безусловно право на охрана и кола от НСО имат президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят.
При определи случаи право на услугата имат и кадри от националната сигурност, висши полицаи, чуждестранни държавни ръководители, официални гости. И накрая – право на охрана от НСО могат да получат и депутати, съдии, прокурори, кметове и други лица, но само ако за тях има конкретна заплаха за живота или здравето им. Тази заплаха се оценява от специална тричленна комисия, казва генерал Димитър Владимиров, началник на НСО за периода от 1992-ра до 2004-та година, който е наясно с процесите в службата и до момента.
"В тази комисия освен началника на НСО влиза и председателят на ДАНС и главният секретар на МВР. И се получава така, че има хора, които ползват коли с години. И тук критиката ми е към комисията, определяща степента на застрашеност на държавните мъже. Един сигнал трябва да се изяснява в рамките на няколко месеца, и ако не се потвърждава, трябва да се сваля това е скъпо струващо средство. Там се вземат мерки, но се гледат да не се нарушават добрите взаимоотношения. Аз съм го поставил този въпрос, но той е оставал глас в пустиня. Мълчат, за да не си развалят взаимоотношенията и да им угаждат да ги осигуряват с охрана и с автомобили. Треперят си за местата не постъпват принципно и честно както трябва", коментира Димитър Владимиров, началник на Националната служба за охрана.
За дългогодишните охрана и автомобили на хора от властта се заговори усилено в края на миналата година, когато „Продължаваме промяната – Демократична България“ внесоха законопроект за изваждане на всички депутати от обхвата на лицата, които имат право да се охраняват от службата. Идеята беше НСО да остане привилегия само за висшите държавни длъжности, а при сигнал за заплаха депутатите да получават охрана, но от МВР, както се случва със съдии, общински съветници, журналисти и други граждани. Основен повод за предложението бе дългогодишната охрана на НСО ползвана от Делян Пеевски и Бойко Борисов.
"Когато говорим за Бойко Борисов и Пеевски, трябва да имаме предвид, че те наистина са получили сигнали, със заплахи. Единият е ясен, това е Сретен Йосич от Сърбия, който изказа публично мнение, че ще се саморазправи с Бойко Борисов. Но минаха толкова години, той лежа в затвора, Сретен Йосич, и няма развитие този сигнал. При Пеевски също има сигнал, доколкото знам, говорят за заплаха от руска страна, но и при него няма никакво развитие", каза ген. Владимиров.
Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердам, бе осъден в Сърбия през 2010 г. на 15 години затвор за поръчителство на убийство. През 2002-ра, когато Борисов е главен секретар на МВР подземният бос бе арестуван в България. Последвала заплаха за живота на Борисов според ген. Димитър Владимиров, става основание той да получи охрана от НСО. Като главен секретар на МВР, а след това и дългогодишен премиер на страната до 2021-ва година, той също има право на тази охрана. Право на нея има и 4 години след напускане на поста, казва Владимиров. От НСО след напускане на поста се бе възползвал и друг бивш премиер на страната – Кирил Петков, който през 2024 г. се оказа в кола на службата при тежка катастрофа край Варна. В инцидента загина другият участник в сблъсъка, а сега тече дело срещу шофьора на НСО за съпричиняване на произшествието. Днес дата Кирил Петков не ползва услугите на НСО, за разлика от Бойко Борисов. След политическите критики по темата през декември съпартийците на Борисов от ГЕРБ отговориха:
Тома Биков, архив от декември 2025 - рискът при Борисов е много по сериозен, просто защото епо-сериозен човек! И неговите решения са много по-важни от решенията на Кирил Петков.
Държавната охрана на Делян Пеевски също действа от години. Публикации, че той ще се охранява от НСО, се появяват още през 2014 г. Статии (показваме на екран Клуб Z) изтъкват, че депутатът е застрашен заради цитирам „задържани лица, заподозрени, че са опитали да убият Пеевски. През 2016 г. се съобщава, че той вече е с охрана „заради информация за подготвяно покушение“. В следващите години медийни запитвания защо мярката остава в сила остават без отговор с аргумента, че това е класифицирана информация. През 2020 г. от Националната служба за охрана официално обясняват, че охраната му е заради „конкретна застрашеност“. Така се стигна до опитът на Продължаваме промяната - Демократична България да ограничат дългогодишната охрана на депутати:
"Даваме по 2 млн. лв. на година за охраната на Бойко и Пеевски, вместо с тях да се построят две нови детски градини", казва Асен Василев през декември 2025 г.
"На мен не ми е била свалена, така са преценили службите. И ако има нужда от моята охрана, те да преценят. Ако няма нужда, също те да преценят. Аз ще приема решението на комисията, както и в миналото съм го правил и съм се отказвал от тази охрана.", коментира Делян Пеевски през декември, 2025 г.
Какво последва? Законопроектът на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за ограничаване на услугите на НСО за депутати, бе приет на първо четене, но само час по-късно при прегласуване, всички представители на "Има Такъв Народ" в парламента промениха вота си от „за“ на „въздържал се“. Предложението не събра необходимото мнозинство и до момента няма промяна в закона за държавната охрана. От ДПС заявиха, че охранителите на Пеевски са четирима, със средна заплата около 4000 лв. за офицер и около 3000 лв. за сержант. Автомобилът му пък бил на партията. Опонентите от ПП-ДБ обаче продължават да твърдят, че Пеевски се охранява от кортеж с няколко коли на НСО, над обичайните рамки за такава защита. А само месец по-рано по предложение на Пеевски, парламентът ограничи правото на президентската администрация да ползва автомобили на НСО. В отговор действащият тогава президент Румен Радев заяви, че ще се придвижва с личния си автомобил като жест към екипа си и посрещна унгарския държавен глава у нас по този начин.
"Само ще спомена, че при мен е, когато в 2004 година бях принуден да напусна, бюджета на НСО беше 13 милиона, а сега е 5-6 пъти по-голям от това, което беше по моя време. И, че охраната трябва да се е насочено да се осигурява, но не може да продължава безкрай", коментира ген. Владимиров.
Владимиров припомня и случая с политика рекордьор по дълга охрана у нас - Ахмед Доган. Първият лидер на ДПС ползва ресурса на НСО от началото на прехода до първите години на новия век, когато Владимиров предлага сваляне на охраната му с мотив "липса на конкретна заплаха"
"При Доган, когато му свалих охраната той предполагаше, че трябва да НСО да го охранява до живот, само че не се получи", заяви Владимиров.
Сигнали за нови заплахи през следващите години обаче водят до възстановяване на охраната на Доган чак до 2020-та година. Тогава служители на НСО възпрепятстваха политици до плажа пред т.нар. морски сараи на Ахмед Доган в Парк Росенец, въпреки, че бреговата ивица е публична държавна собственост и по закон трябва да е свободно достъпна. Към днешна дата Доган не ползва услугите на специалната служба, практиката с дългогодишната охрана за някои политици продължава.
"Тази комисия, за която заговорих, трябва да си изпълнява задължението и то е принципно и честно да осигурява информация при сигнал за застрашеност и по най-бързия начин да изяснява сигналите и да се сваля охраната", коментира генералът.
В последните 6 години тричленната комисия, която оценява дали някой властимащ или народен избраник е застрашен и заслужава да получи охрана от НСО, се състои от следните членове:
През 2020 г. – от началника на НСО ген. Красимир Станчев, председателя на ДАНС Димитър Георгиев и главния секретар на МВР Ивайло Иванов.
През 2022–2023 г. – от шефа на НСО ген. Емил Тонев, председателя на ДАНС Пламен Тончев и главния секретар на МВР Петър Тодоров.
От 2023 до 2026 г. ген. Тонев и Пламен Тончев запазват местата си, а на третата длъжност се сменят няколко главни секретари на МВР – първият е Живко Коцев, а последният - Георги Кандев от служебното правителството на Андрей Гюров. Според Владимиров именно комисията по застрашеност е основният фактор за ограничаване на евентуални незаслужена охрана и ресурс на националната служба. Генералът ни казва, че по време на неговото управление до 2004-та година неведнъж е отказвал или ограничавал желанията на депутати за луксозна кола и гардове на НСО.
"Имаше случаи, прибирам се в службата и чувам, че разговаря дежурният с някого и се обяснява и казвам какво има? Ами тук един депутат се обажда, че е осигурен с автомобил. Той се оплаква - "не виждам мерцедес". Не, викам, какъв мерцедес? Лада синя ви чака, качвайте се. Един пък отива във Враца, шофьора си е шофьор, той си отговаря за автомобила, охраната е с него. Той го сваля от волана, и шофьора, и заедно с охраната, вървят по площада на Враца и той ги представя, това е моят шофьор, това е моята охрана и така нататък. Аз за това казвам, има хора, злоупотребяват. Неслучайно сега народът гледа с надежди да премахнат тези аномалии", заяви Владимиров.
Темата за държавната охрана остава отворена – между сигурността и съмнението за злоупотреба с държавен ресурс.
