Откакто се помни Марин Драганов ходи по хорските покриви - по-близо до небето. Селото в Троянския Балкан, където живее, е архитектурен резерват.
От дълги години Марин Драганов е верен на занаята си.
"Ние бяхме 27 души - тогава стари хора , а аз бях чирак. А сега съм останал сам", разказва майстора. "По-рано тука имаше кариера и камъните се вадеха от пръстта. На една средна къща има 20-30 тона камъни. И всичко трябва да прехвърлиш"
Плочите се вадят от земята и с чукове и кирки се обработват. "Ама по-рано е имало прост народ, ама сега никой не ще да се бори с пръстта и със земята", казва майсторът.
На пръсти се броят хората, които владеят този древен занаят. Специалистите казват, че покриви с такива плочи, са по-устойчиви на земетресения и на други външни влияния.
Марин обяснява, че няма на кой да остави занаята си. Децата му не искат и бягат от тази работа. И казва: "ако моя покрив падне след години , няма да има кой да го оправи".
