Преди около 2,8 милиона години в днешна Южна Африка тригодишно дете от вида Australopithecus africanus вероятно е станало жертва на голяма хищна птица. Останките му, известни като „детето от Таунг“, носят следи от наранявания, съответстващи на удари с орлови нокти.
Учените не могат да установят със сигурност какъв вид птица е нападнала детето. Откритите увреждания около очните кухини обаче подсказват, че то може да е било убито от орел, пише Би Би Си.
Случаят е сред доказателствата, че ранните човешки предци са били плячка не само на големи сухоземни хищници, но и на птици, способни да нападат примати.
Как са се появили гигантските птици?
След изчезването на динозаврите преди около 66 милиона години някои оцелели птици постепенно достигнали огромни размери.
Сред тях били австралийските Dromornithidae, известни като „демоничните патици“, както и Pelagornis sandersi – най-голямата известна летяща птица, с размах на крилете около 7 метра.
Други видове се превърнали в едри хищници, които заемали освободените екологични ниши.
„Докато съществуват примати, съществуват и хищни птици. А хищните птици винаги са ловували примати – включително нас и нашите родственици“, казва Скот Макгроу, приматолог от Университета на щата Охайо.
При изследване на останките на над 600 съвременни примата, убити от хищни птици в гората Тай в Кот д'Ивоар, Макгроу установил сходства между уврежданията по черепите им и тези на детето от Таунг.
Според него това показва, че нападенията на птици вероятно са били обичайна заплаха за човешките предци.
Възможно ли е птиците да са повлияли на човешкия език?
Според археолога Джеймс Коул от Университета в Брайтън необходимостта от защита срещу хищници е оказала съществено влияние върху човешката еволюция.
Сред заплахите били леопарди, хиени, гигантски крокодили и хищни птици.
Изправената стойка вероятно е улеснявала забелязването на опасности, а животът в по-големи групи е осигурявал допълнителна защита.
„Безопасността е в числеността“, обяснява Коул.
За разлика от лъвовете и вълците, които преследват плячката си, много хищни птици нападат внезапно от засада. Затова присъствието на повече наблюдатели може да е увеличавало шансовете за оцеляване.
Според изследователите необходимостта от координация между членовете на групата може да е допринесла и за развитието на комуникацията.
Коул посочва, че когато хората изпълняват различни задачи и не се виждат постоянно, жестовете вече не са достатъчни.
Макгроу допълва, че много примати използват специфични предупредителни звуци при появата на хищни птици. Подобно поведение може да се разглежда като предшественик на човешкия език.
Птици с размах на крилете до 6 метра
В Северна и Южна Америка ранните хора са съжителствали с тераторни – огромни месоядни птици, наподобяващи кондори, някои от които достигали размах на крилете около 6 метра.
Те съществували приблизително 25 милиона години и изчезнали преди около 10 000 години.
Видът Aiolornis incredibilis, обитавал днешните Калифорния и Невада, имал размах на крилете до 5,5 метра. Друг представител, Teratornis woodburnensis, живял преди около 12 000 години в Орегон и достигал 4 метра.
Според Джоан Купър от Природонаучния музей в Лондон тези птици може да са вдъхновили легендите за Гръмотевичната птица сред коренните народи на Северна Америка.
В Нова Зеландия съществувал и гигантският орел на Хааст, който ловувал огромните нелетящи птици моа.
Той бил приблизително два пъти по-тежък от съвременния орел харпия и имал нокти с дължина около 10 сантиметра.
„По същество това беше летящ тигър“, казва Купър.
Според нея орелът е бил способен да напада и хора, особено деца. Възможно е именно този вид да е вдъхновил маорската легенда за Те Хокиои – гигантска птица, която отвлича деца.
Защо гигантските птици изчезнали?
Големите хищни птици доминирали в небето в продължение на десетки милиони години, но много от тях изчезнали към края на плейстоцена преди около 11 700 години.
Учените все още не са установили категорично дали основната причина за изчезването на мегафауната са климатичните промени, човешкият лов или съчетание от фактори.
Разпространението на хората и промените, които те предизвикали в екосистемите, съвпаднали със загубата на голяма част от гигантските животински видове.
С оттеглянето на ледниците и постепенното стабилизиране на климата хората започнали да развиват земеделие, поставяйки началото на нов етап в историята си.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
