На повече от 18 метра под улиците на британския град Ливърпул се намира мистериозна мрежа от тунели и подземни помещения, изградена преди около два века. Съоръжението, което според някои оценки може да се простира на площ от над 2,5 кв. км, е създадено по нареждане на богат търговец, но предназначението му остава загадка в продължение на поколения, съобщава Си Ен Ен.
Тунелите са построени в началото на XIX век под дома на търговеца на тютюн Джоузеф Уилямсън (1769–1840) и околните сгради в квартал „Едж Хил“.
След смъртта му подземните пространства постепенно са запълнени с отпадъци и строителни материали и остават забравени повече от век. В края на XX век започва тяхното преоткриване и разчистване.
Днес обектът е една от най-необичайните туристически забележителности в Англия, а доброволци продължават да проучват тунелите и да търсят отговор на въпроса защо са построени.
Десетилетия строителство без планове и документация
Джоузеф Уилямсън е роден в Йоркшир, но се премества в Ливърпул на 11-годишна възраст, за да се обучава в търговията с тютюн при Ричард Тейт - бащата на бъдещата му съпруга Елизабет.
През 1803 г. Уилямсън поема бизнеса и натрупва значително състояние от него и други начинания. Двамата със съпругата му нямат деца, на които да оставят богатството си.
През 1806 г. търговецът купува земя в тогава слабо развития район „Едж Хил“, разположен на няколко километра от центъра на Ливърпул, с намерението да изгради заможен жилищен квартал.
Освен строителството на къщи той започва да добива червен пясъчник от земята под тях.
„В продължение на 34 години неговите работници са изкопавали пясъчник, а в много случаи над изкопите са били строени къщи“, обяснява Том Стейпълдън, доброволец и екскурзовод към организацията Friends of Williamson Tunnels.
Работата се извършвала при изключителна секретност. Уилямсън не разкривал публично плановете си, не допускал посетители до строежите и не оставил писмени документи или карти, които да обясняват предназначението и размерите на тунелите.
Преоткрити след повече от век
Съществуването на подземните съоръжения станало известно няколко години след смъртта на Уилямсън през 1840 г. Скоро след това тунелите били запълнени с отпадъци и останки от разрушени сгради.
Интересът към тях се възобновил благодарение на публикации на историка Чарлз Хенд, довели до официални проучвания през 1926 г.
През 1989 г. е основано дружество, посветено на наследството на Уилямсън. Днес с опазването на подземния комплекс се занимават две организации - Friends of Williamson Tunnels и Williamson Tunnels Heritage Centre.
През 1999 г. доброволци, подпомогнати от строителни работници, откриват достъп до отдавна изгубената система от подземни помещения в района „Падингтън“.
Разкопките разкриват множество зали с тухлени сводове, тесни проходи и помещения на няколко нива.
Сред намерените предмети има съдове, бутилки и части от кукли от XIX и XX век.
Подземна зала с височина над 8 метра
Едно от най-впечатляващите открити пространства е така наречената „Банкетна зала“.
Тя е с височина около 8,2 метра и дължина близо 20 метра. Помещението има висок свод, а подът му все още е покрит с плътен слой строителни отпадъци, който на места може да достига шест метра.
Разчистването на залата продължава десетилетия.
Името ѝ идва от история, чиято достоверност не е потвърдена. Според нея Уилямсън поканил заможни гости, но първоначално им сервирал скромно ястие от бекон и боб. След като част от тях си тръгнали недоволни, той организирал пищно угощение за останалите.
През годините се появяват и други предположения за предназначението на тунелите, включително че са използвани за контрабанда или от апокалиптичен култ.
Защо всъщност са построени тунелите?
След десетилетия проучвания двете организации, които се грижат за комплекса, достигат до сходно заключение - най-вероятната причина за строителството е благотворителност.
Според тази теория Уилямсън е осигурявал работа и възможност за придобиване на умения на хора, останали без препитание.
В началото на XIX век Ливърпул е процъфтяващ пристанищен град, но богатството е съсредоточено основно сред търговците.
Механизацията по време на Индустриалната революция оставя множество занаятчии без работа, а след края на Наполеоновите войни през 1815 г. на трудовия пазар се появяват и много освободени от армията войници.
„Той достигнал етап от живота си, в който всичко било насочено към това да осигурява занимание на мъже, които се нуждаели от работа“, обяснява Стейпълдън.
Според доброволците някои работници дори изкопавали ями, които впоследствие запълвали отново. Това подсказва, че строителството невинаги е имало практическа или търговска цел.
Допълнително свидетелство за отношението на местните жители към Уилямсън са църковни регистри от периода, в които се срещат деца, кръстени на негово име.
Въпреки че теорията за благотворителността се смята за най-убедителна, липсата на документи не позволява предназначението на тунелите да бъде доказано окончателно.
Тунелите днес
Доброволците продължават да разчистват и изследват подземните пространства, като същевременно организират посещения за туристи.
Friends of Williamson Tunnels предлага обиколки всяка сряда и неделя, а Williamson Tunnels Heritage Centre приема посетители в петък, събота и неделя.
Два века след началото на строителството тунелите продължават да осигуряват занимание на хората, макар и вече под формата на доброволческа работа по съхраняването на историческото наследство.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
