Преди семейството да се събере на трапезата, стопанинът трябва да повика налбантин или подковач, който да смени подковите на конете. Бай Георги разказа, че ако конят се впряга често, подковите му трябва да се сменят почти всеки месец. На пазара една подкова струва 2 лева, а за поставянето й се изисква голям майсторлък. Налбантинът внимава да не нарани копитото, защото и най-спокойният кон може да го ритне, ако му причини болка. \"Научил съм го от по-възрастни от мене подковачи, и държим така коня, и той кове, и аз гледам, и вече знам какво да изрижам, докъде да изрижам копитото\", обясни Георги Атанасов.
Народното поверие разказва, че преди много години на днешната дата двамата братя близнаци Антон и Атанас изобретяват ковашките клещи.
Според друга легедна, ако намериш на пътя подкова, трябва да я вземеш, за да ти донесе щастие.
\"От старо време е така, че носи щастие подкова, и като намериш подкова, я закачиш на външната врата. За здраве\", каза бай Георги.
На Антоновден жените не трябва да работят, за да не разсърдят болестите. На роднини и приятели за здраве се раздават содени питки, които са намазани с мед или петмез.
От Антоновден започва най-усилената работа за ковачите, защото до идването на пролетта земеделските сечива трябва да бъдат готови.
