Със 74 гласа "за",  21 "против", и 9 "въздържали се" парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс, внесени от председателя на парламентарната правна комисия Искра Фидосова от ГЕРБ и група депутати, който предвижда да се намали срокът на уседналост от 12 на 6 месеца.

Не се предлага обаче промяна на изискването за 10-месечна уседналост за предстоящите избори.

В мотивите на вносителите се посочва, че по отменения Закон за местните избори е било предвидено изискване за 10 месеца уседналост за българските граждани, които имат право да гласуват за общински съветници и кметове и избраните и действащи в момента органи на местната власт за избрани в условията на тази хипотеза. Освен това в докладите на ГРЕКО, ПАСЕ и ОССЕ, които са отправени към България след 2007 г., няма препоръка за промяна на това изискване, включително и за неговия времеви измерител, мотивират се вносителите.

"И Конституционният съд смята, че съдържащото се в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респективно в държава членка на ЕС, не е противоконституционно, а само намира срокът от 12 месеца за прекалено дълъг", отбелязват вносителите.

ГЕРБ предлага и депозитът, внесен от партиите и инициативните комитети, да се възстановява при получени едно на сто от действителните гласове, а не две на сто, тъй като и този текст беше обявен за противоконституционен от КС.

С 86 гласа "за", без "против" и с 8 "въздържали се" беше приет и проектът на Любен Корнезов от левицата,

който също предлага намаляване от 12 на 6 месеца на срока на уседналост на изборите след 2011 г. Той обаче иска за вота наесен срокът да е три месеца. Измененията предвиждат и районните кметове в градовете с районно деление като София, Пловдив, Варна и кметове на села с над 150 души да бъдат пряко избирани от населението.

Депутатите отхвърлиха промените, предложени от Михаил Миков от Коалиция за България, които предвиждат да отпадне изискването за 12-месечна уседналост и на кандидатите за кметове и общински съветници. Не беше приет и проектът на Миков, свързан с правата на хората с увреждания. Той предлага да се премахне изискването да се представя удостоверение от ТЕЛК или НЕЛК от хората с увреждания, за да могат да гласуват с придружител.

Отхвърлен беше и проектът за промени в Изборния кодекс, внесен от Ангел Найденов и група депутати от левицата. Те предлагат районните кметове в градовете с районно деление и кметовете на селища с над 150 души да бъдат пряко избирани, както и да се намали изискуемият брой подписи за партия за участие в изборния процес.

"Най-късно на 1 юни парламентът ще приключи в пленарната зала с второто четене на промените в Изборния кодекс", заяви в кулоарите на Народното събрание председателят на правната комисия и зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова.

Това успокои духовете на делегацията на Венецианската комисия, която е на посещение у нас.

“Приемането на такива поправки ще доведе до съществено подобряване на Изборния кодекс. Има разпоредби и в българската Конституция, обвързани с избирателното законодателство, които си струва да се преразгледат”, заяви секретарят на комисията Томас Меркерт.

Експерите конкретизираха, че имат предвид разширяване на избирателните права на затворниците.

Венецианската комисия не вижда нищо нередно в това Цветан Цветанов да е и министър на вътрешните работи, и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ.