На 22 май 1813 г. арменският етнограф Минас Пъжъшкян пристига в Шумен. Български чорбаджия го води на театрално представление, което Пъжъшкян впоследствие подробно описва в бележките си.
„Неговият домакин му обяснява защо на гръцки се изпълнява тази сценка - защото гърците не разрешават да се говори за празника, на който е посветено това тържество. И той обяснява, че това е в чест на празника на българската писменост”, каза Мария Георгиева, Регионален исторически музей.
Бележките на Пъжъшкян са открити преди 30 години. Оттогава до днес се изписват поредица от публикации, че именно в Шумен за първи път се чества Деня на славянската писменост, и то още през 1813 г. В учебниците по история обаче е записано друго.
„Че за първи път честването е осъществено в 1851 г. в Пловдив от Найден Геров, в деня на откриване на училището, което носи името Св. Св. Кирил и Методий. Това се основава на един документ – „Граматика славянсково язика", издадена 1852 г. с автор Неофит Рилски”, посочи Георги Йоргов, учител по история в СОУ „Сава Доброплодни", Шумен.
На кръгла маса през юни в Шумен, историци ще обсъждат трябва ли да бележките на Пъжъшкян да доведат до промяна в учебният материал по история и в енциклопедиите. Педагозите са категорични, че новите данни трябва да влязат в учебниците по история.
