Задържаният при операция "Октопод" Йордан Стоянов - Малкия Дамбовец, реши да разкаже своята гледна точка за хищниците, бизнеса и детските мечти. С него се срещнаха Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и операторът Добромир Иванов.
Йордан Стоянов - известен в „Кремиковци” като Малкия Дамбовец, е обвинен, че заедно с брат си е източвал металургичния комбинат със схеми за изкупуване и рециклиране на метали. Йордан бе задържан в операция „Октопод” и бе освободен от ареста. Сега е с мярка за неотклонение подписка.
От неговия дом, дома на брат му и от офисите, са иззети документи, свързани с търговската им и евентуално престъпна дейност, но съдебният състав прецени, че обиските не са извършени по надлежния ред и на този етап, стана ясно в съда, срещу братята има само не много конкретни свидетелски показания.
„И, може би, това ми е най-голямото престъпление. Че това са ми детските мечти, включително и конете и други детски мечти, които ги следвам. И детето в мен е живо. И до последния час ще бъде живо. Ще си следвам детските мечти”, категоричен е Стоянов.
Дамбовеца се чувства уверен да говори за себе си, хобитата и сбъднатите си мечти, но отбягва темата за бизнеса със скрап.
„Аз контролирам на входа на хранителната верига и на изхода. Не искам да коментирам. Нека прокуратурата и съдът да си свършат работата”, каза той.
Допълни, че не той, а брат му има такава фирма.
По документи Йордан не е съдружник с брат си, но казва, че плаща по 200 000 лева лични данъци на година. Споделя, че е декларирал консултантски услуги, някои от които свързани с бизнес с метали, но в чужбина.
Стоянов не влиза в детайли около консултантския си бизнес, но с охота показва двата магазина и пицарията си. Той твърди, че изхранва 3 тигъра, един ягуар, три деца, жена, себе си и около 50 коня.
Какъв е оборота на тези обекти обаче той твърди, че не знае.
Йордан има причини да вярва в съдебната система. През 90-те срещу него е имало жалби за различни по тежест телесни повреди, за хулигански прояви. Разследван е и за по-тежки престъпления.
Нито една проверка не завършва с мнение, че Дамбовеца има вина.
„Единственото, за което могат да ме арестуват е, че съм минал на червено, или че имам три тигъра”, казва той.
На въпрос дали има буен нрав отговаря така: „Аз ли? Да, така съм чувал и аз. Личи си, че съм има буен нрав, щом хобито ми е да си имам тигър в двора. То е нормално. Различен съм по някакъв начин”.
„До два шамара и псуване мога да понеса от всеки”, допълва той. На обвиненията, че имал тежка ръка обаче казва: „Абсурд, абсурд. Който ме е посочил, явно има основание и да заповяда. Аз вярвам в съдебната система, да отиде този човек там - в съдебната система, и да ме посочи (...) Ако кажа, че не съм крал или че не съм посегнал на никого през живота си, ще бъде несериозно.
Освен, че вярва в съдебната система, 40-годишният бивш електротехник от „Кремиковци”, е стигнал до извода, че четенето облагородява.
„Имах един много лош кон, който го превъзпитах с четене на приказки в продължение на часове (...) Каквото ми падне, например, книгата, която аз чета - „Да прекосиш Африка”, разказва Дамбовеца.
„Ето, една малка, кокетна конюшничка. Около 10 породи коне имам. Ето това е кончето, което беше много лошо и съм му чел книжки, за да стане нормален, социален кон. Ако е имало кой да ми купи такъв кон, когато съм бил дете, сигурно щях да бъда най-щастливото дете на земята. Карах го дедо ми да ми купи конче, а той имаше магаре и не даваше дума да се издума за кон”, продължава разказа си той.
Йордан Стоянов казва, че е щастлив човек. Нямал конче, но днес има тигри. Даже като били по-малки ги разхождал из „Кремиковци”.
Нито тогава, нито сега, някой от съкварталците му се е оплакал на властите от нестандартните и опасни хобита на Йордан.
„Как да не съм щастлив като по права линия от къщи до конюшнята, имам 50 метра. Ставам в 7, пия кафе, в 7:45 съм в конюшнята, яздя и в 10:30 съм готов", казва той. После отива при тигрите.
Той има много свободно време, обикаля света, подарил е на брат си най-големия кон в България, вижда цяла София от прозореца на спалнята си и има още несбъднати мечти.
„Това е моя свят. това е моят чудесен живот. и дебело подчертавам, че съм много щастлив”, споделя още Стоянов. И допълва, че има още мечти – „да сваля 30 килограма и да се кача на Еверест”.