Историите, които Анжел Вагенщайн разказва, са като притчи за любовта. Всяка една от тях създава по чаплиновски нежен и тъжен свят – светът на Джеки.
"Мен не ме знаят като Анжел, всички ме знаят като Джеки. Но никой не знаех защо се казвам Джеки. А то е от филма The Kids – „Хлапето”. Главното геройче, което чупи стъклата, преди да дойде опърпаният джамджия, за да ги оправи, се наричаше Джеки Куган. Когато бях съвсем, съвсем мъничък, моите лели, заслепени от любов към мен, решиха, че аз приличам на тоя Джеки Куган като две капки вода. Това е огромна заблуда, но с исторически последици. От тогава от този филм аз съм Джеки. С това започна и с това приключи моето съвместно творчество с Чаплин”, разказа Вагенщайн.
Той е сценарист на 50 игрални, анимационни и документални филма, но най-успешният от тях е немско-българската игрална продукция „Звезди" от 1959 г., донесла му и специалната награда от Кан .Филмът е забранен у нас, показан е едва след промените. Режисьор на лентата е немецът Конрад Волф. По това време Вагенщайн работи като сценарист и в българска кинематография, и в ДЕФА. През 1996 г. „Звезди" е под номер четири в класацията на 100-те немски филма от създаването на киното.
„Нашите дори не отреагираха да кажат: „Ало, уважаеми събратя европейски, това не е германски филм, това е копродукция", подчерта Вагенщайн.
През 70-те години по поръчка на германската телевизия той снима документална поредица за войната във Виетнам. По-късно Кондрад Волф снима филма „Гоя" - отново по негов сценарий.
Днес Анжел Вагенщайн е най-превежданият съвременен български писател. Неговият триптих „Петокнижие Исаково" е издаден на всички европейски езици, в Съединените щати и Израел. Неговият роман „Далеч от Толедо” става основа на филма „След края на света”. За него той получава годишната награда на Сорбоната, а „Сбогом, Шанхай" е удостоен с европейската награда за литература. Тази година заради романа „Далеч от Толедо” Испания избира първата световна среща на сефарадските евреи да се състои в България.
„ Жените, само жените, те пазят паметта. Пазете жените, те са паметта на човечеството, майката, древната Ма. Това беше трогателно. Всички жени, те не се познават, разбира се, дошли от всички краища на света, чийто предци преди 500 години били са прогонени от Испания, пяха една и съща песен. 500 години те пеят - и всички знаеха песента”, отбеляза той.
Участвал в партизанското движение, осъждан на смърт, разминал се като по чудо с нея, партиен член, изгонен след това, депутат от Великото народно събрание, Джеки Вагенщайн ще си остане противоречив, но личност с позиция.
„Ама виновен съм и аз. И аз съм драка, малко. Що да ме обичат, какво да ми обичат, като аз през цялото време нещо съм мрънкал. Това мрънкане... къде да ме обичат. Ако помните тая среща с Митеран. Ами ние отидохме там, за да мръкаме. Какво да те обича властта, като Митеран не покани 12 души приятели на властта, а 12 души мрънкала някакви. 12 наивника между другото, които си мислеха, че могат да преместят нещо - оста на земята. Нищо не преместехме. Властта никога не е толкова глупава, колкото си я мислим. Тя може да е по-зла, отколкото ние я познаваме, но не е глупава”, категоричен е Джеки.
Носител е на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от Де Гол за принос в антифашистката съпротива, на орден „Стара планина”, на едни от най-големите европейски признания за литература, днес Вагенщайн най-много се радва на срещите с приятели.
„Това е Авраамов дом. Има 50 човека, които са идвали десетки пъти тука, а аз не познавам техния дом. Но не водя счетоводство - аз съм го поканил, а той не ме е поканил - и ми е все едно. Аз съм си доставил удоволствие, че съм му доставил удоволствие. В момента големи и особени радости и на тая възраст сигурно не са ми достъпни, то и не е много лесно. Аз догодина ще стана на 90 години. С нищо не може да ме зарадвате, освен ако ми дойдете на гости - така, ще ми е приятно. Обичам да пийвам една ракийка - не съм пияница”, призна той.
За срещите в дома на Вагенщайн още се говори, а за прословутите вечери на китайската кухня все още се носят легенди.
„Демокрацията ми отне и тази радост – вкара сто китайски ресторанта в София. Едно време аз бях единствен, велик готвач. Вече и това си отиде”, обобщава той.
Днес Джеки Вагенщайн подготвя поредната си книга. Както сам я определи - това е вече нещо автобиографично.
"Заглавието на това, което пиша, е "Драскулки от неолита". Защото аз живях в неолита на три политическо-икономически системи, на три пъти ми сменяха пин кода на желаното бъдеще, на три пъти трябваше да местя, като пролетното и есенното местене на часовниковите стрелки - ту напред, ту назад. Така живял съм в три системи - и трите завършиха преди да завърши периода на неолита. Динозаврите още ходят по булевард "Руски”, заяви режисьорът.
Когато попитахме Анжел Вагенщайн къде е неговият дом, без да се замисля, той отговори - тук.
"Аз съм българче"- има такова стихотворение. Аз съм едно българче от еврейски произход", категоричен е той.
