Експерти: Правителството трябва да харчи само толкова, колкото има

Авторитетният американски икономист Ричард Ран подчерта, че дефицитът не трябва да надхвърля 3%

Има ли изход в условията на световна криза. Димитър Анестев обсъди възможностите с признати експерти по темата - наши и чужди. Съветът на експертите звучи простичко и точно затова е труден за изпълнение: а именно - правителството трябва да харчи само толкова, колкото има и да не пипа фискалния резерв за текущи разходи.

Авторитетният американски икономист Ричард Ран, който е у нас, изрично подчерта, че дефицитът не трябва да надхвърля 3%. А последните намерения на кабинета са българският бюджетен дефицит да достигне 3,8%.

Рецептата на института за пазарна икономика също е ясна: незабавно свиване на разходите с 20 процента във всички министерства, включително в МВР и социалното. А разходите в Министерство на отбраната могат да се свият дори с 30%. Ето още от препоръките на експертите.

Според Ричард Ран пари от фискалния резерв могат да се харчат само за инфраструктурни проекти и то след много сериозен анализ. Като цяло според него България все още е в изключително добра позиция.

- Значи, основната препоръка към правителството е да поддържа фискална дисциплина?
Ричард Ран: Да, и като казвам поддържане на фискалната дисциплина имам предвид съкращаване на разходите. А не говоря за увеличаване на данъците. Защото увеличението им ще намали и ограничи икономическия растеж. Ако се поставите с другите правителства, които трябва да увеличават данъците, а пък вие ги запазите на тези ниски равнища, реално вие ще имате изключително конкурентно предимство пред тях.

Икономистите предупредиха, че не е добър знак кабинетът да финансира дефицита с пари от резерва. Ако той не се ограничи с реформи и съкращаване на разходи, страната може да се изправи пред така наречения хроничен бюджетен дефицит.

"Ако в края на годината се окаже, че имаме хроничен и голям дефицит, ще трябва да се направи това, което сега се отлага. Ще се стигне до още по-големи недоволства, а не дай Боже ще може да се стигне и до рязане на заплати и пенсии.

Ние виждаме сега една нерешителност със сигурност да не сме като Гърция. Това нас ни тревожи, защото няма ясен сигнал. А в момента трябва да имаме много ясен сигнал към гражданите, бизнеса и инвеститорите, че ние няма да сме втора Гърция. Наблюдаваме недостатъчна яснота накъде поемаме”, каза Светла Костадинова.

Икономистите недоволстват и от идеята за актуализация на бюджета, която предвижда 1,4 милиарда по-малко приходи в хазната, а в същото време залага да се похарчат допълнително 850 милиона лева повече спрямо миналата година.

Как европейските икономики се справят с кризата?

Антикризисните мерки провокират социално недоволство по света. Само днес протести имаше в няколко европейски столици.

В европейските страни се надига обществено недоволство срещу приемането на строги антикризисни мерки за ограничаване на бюджетните дефицити. Парите се вземат основно от социални привилегии и възможности, които европейските работници са приели за даденост и трудно се отказват от тях. Над сто хиляди французи вчера излязоха на протест срещу идеята за вдигане на пенсионната възраст над 60 години.

В Испания управляващите социалисти успяха само с един глас да прокарат оспорван пакет от бюджетни икономии. Мерките включват допълнителни съкращения на дефицита с 15 милиарда евро след приетите през януари намаления от 50 милиарда. Финансисти отхвърлиха правителствения план, като го нарекоха неприложим, необмислен и дори прокризисен.

На нож бе приет и планът на италианското правителство за бюджетни икономии на стойност 25 милиона евро. Независимо от решението на управляващите да разпределят по равно тежестта, като намалят заплатите не само на държавните служители, но също и на министри, депутати и шефове на държавни компании.

Правителствата навсякъде в Европа обаче трудно ще отстъпят пред социалния натиск, тъй като пресата на острия финансов дефицит остава чувствително по-силна.

Гръцкият премиер пострада от строгите санкции срещу длъжниците в Гърция. Папандреу бил оставен няколко дни без домашен телефон - отрязали му го, защото го объркали с един от милионите неизрядни платци, които бавят сметката за телефон. А след като властите в Атина допълнително повишиха данъците, доходите на гърците се свиха допълнително.