10 март у нас е ден на Холокоста и пострадалите от престъпленията срещу човечеството. Преди 68 години на този ден България спасява своите евреи. За паметта и признателността - преживяната история на Хени Лорер:
На 13 години тя има едно задължение, което я отличава от връстниците й в Казанлък - трябва да носи на ревера си жълто копче.
„Реакцията на моите съученици беше нееднотипна, една част от тях дойдоха при нас, прегърнаха ни, и ни казаха: за нас това няма никакво значение, но имаше момичета, които изразиха, че ние сме евреи”, спомня си проф. Хени Лорер.
След това унижение идва по-лошо. Eдин ден Хени и семейството й тръгват към гарата, без да знаят коя е последната им спирка.
„Зад нас вървяха нашите съседи, които носеха бохчички, в които бяха сложили хляб, сиренце, придружиха ни до гарата, помогнаха ни да се качим във влака, плачеха с нас, това изключително силно ме трогваше, това показваше, че хората сме хора”, казва Лорер.
Семейството на Хени е изселено във Враца. На Дунав вече чакат шлеповете, които да ги отведат към лагера Треблинка. По това време в София заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи. Цар Борис Трети дипломатично отказва да изпълни задълженията си на съюзник на Третия райх. Семейството на Хени е спасено.
„Особено Св. Синод силно в лицето на партриах Кирил и патриарх Стефан, те са се противопоставили нас да ни унищожат”, каза проф. Лорер.
Около месец преди влизането на съветските войски у нас през 1944 г. евреите свалят звездите от реверите си и се връщат по родните си места. Днес Хени и еврейската общност в България почетоха паметта на спасителите, и на онези, които не бяха спасени.
