Дядо Петър е роден в сливенското село Медвен. Родът му води началото си повече от два века назад, а един предшествениците му е Захари Стоянов. Още преди Освобождението идва в Бургас, за да си търси работа и оттогава животът му е свързан с града.
"Първо постъпих в данъчното управление като акцизен, имаше такава служба към данъчното. Пет години бях конен милиционер - обикалях 25 села, кръчмите проверявахме, вината мерихме и т.н. това беше работата. След това 9 септември като дойде, станах бирник, по неволя", сподели Петър Василев.
И тогава, като сега, събирането на данъци не е било лесна работа.
"Колкото бяха по-богати, толкова по-трудно плащаха. Бедните хора, те нямаха и големи данъци, си плащаха редовно", допълни столетникът.
Казва, че не е усетил годините, защото не скучае. Откакто е пенсионер крои терлици - снабдил е с тях целия квартал, резбова, поправя обувки, а в цялата му рода не е останала книга, която да не е подвързал. През останалото време се грижи за канарчето и пише мемоари.
"В къщи не стоя никой път, все се занимавам...Каквото ми дойде, всичко мога да направя. Ръцете ми са още здрави, има още малко тука останало някъде", казва Петър Василев.
Трудно се движи след като преди години си чупи крака, но не се залежава. Диети не пази, яде всичко, пие редовно вино. След тридневни тържества, на които се стичат четирите му внуци, шестте правнуци, праправнучката му и останалата рода от страната и чужбина, от еднометровата торта е останала малка част, но дядо Петър е готов винаги да посреща гости.
"Наздраве! Да стигнете моите години! Сто, щях да кажа петстотин, то много пък...Аз смятам да ги направя толкова, още ще карам, не чувствам, че трябва да си отивам още. Наздраве!"
