През 1959 г. Студената война между САЩ и СССР е била в най-горещия си период. Под кодовото име "Проект Леден червей"(Iceworm), американският Център за полярни изследвания е създал организация за построяването на цял подземен град.

Camp Century е трябвало да бъде разположен под леда на Гренландия, чието географско положение от тактическа и стратегическа гледна точка е било подходящо за целите на противоядрената отбрана. Избраното за строителството плато е било с височина 1 880 м, средната температура е била минус 23 градуса, а минималната е стигала до минус 56 градуса.

Мощни машини за прокопаване на тунели са били доставени на острова. Тунелите са водели към ядрена електроцентрала, чиято цена за изработка и доставка е била 5 млн. долара. Подземните помещения са били изградени от дървени плоскости, в тях са били разположени жилищата, библиотека, медицинска служба, параклис, места за прекарване на свободното време и за услуги (столова, театър, бръснарница, пералня), складове, лаборатории и всичко необходимо за военните, които са работели в подземията – 85 през зимата и 200 през лятото.

Три километра железопътна линия е свързвала 21 странични тунела и един централен, дълъг 1 км. Всичко е било направено така, че да симулира център за научна и изследователска дейност, но всъщност е бил център за оперативно управление на въоръжените сили, заради идеалното разположение – на средата между Ню Йорк и Москва. Стойността на проекта е достигнала 8 млн. долара (60 млн. по днешни цени), но обектът е бил изоставен през 1966 г.

Основният проблем, с който се сблъскали строителите и обитателите на подземния град е било движението на ледниците, което е заплашвало с разрушаване тунелите. В крайна сметка това се е случило и проектът е бил спрян. През 1997 г. по искане на датския парламент Института за външна политика е изготвил доклад, в който е изложил историята на американския проект в Гренландия, която е суверенна територия на Дания. А през 1957 г. е била обявена за свободна от ядрени оръжия територия.