Изпълнителната агенция по околната среда и водите алармира за бактерии и нитрати във водата, която пием. Иначе 99% от българите имат достъп до водопроводна мрежа и това ни нарежда на едно от челните места в Европейския съюз, пише в доклад на агенцията.

При норма от 5%, отклонението от микробиологичните показатели на водата у нас е 15%.

Смята се, че над 5 на сто от замърсителите представляват опасност за здравето на хората.

Едва 34% от водоизточниците и водохранилищата в нашата страна имат пречиствателни съоръжения.

Най-мръсна вода пият в Пазарджик, Ямбол, Монтана, Бургас, Перник, Кюстендил, Пловдив, Враца, Кърджали и Добрич.

В сравнение с 2008 г. в три области - Кюстендил, Пловдив и Перник, има значително увеличение на отклонението.

В столицата е отчетен най-нисък процент за наличие на микроорганизми във водата. Другите места с най-чиста вода са Русе, Шумен, Видин и Габрово. Там замърсяването е под 5%.

Когато става дума за микробиологични анализи, има още едни важни данни – тези за наличието на коли и ентерококи във водата. Те причиняват различни инфекции.

Най-много от тези бактерии има във водата в Пазарджик, Кюстендил и Монтана.

Новината, че питейната вода в Пазарджик е замърсена с микроорганизми и нитрати  не учудва никого в Пазарджик. Хората твърдят, че отдавна са забелязали странния неприятен вкус на чешмяната вода. Затова рядко я употребяват за пиене.

От  ВиК - Пазарджик обаче са категорични, че дружеството продава напълно годна за консумация вода.

Признават само, че незначително количество нитрати са открити във вододайната зона на село Ивайло, от която се захранва част от областния град, но химическите показатели са далеч от опасните за здравето.

От години

от чешмите в две врачански села - Боденец и Крапец, тече условно чиста вода,

която е със силно завишено съдържание на амоняк и не е годна за пиене. Със съмнителни качества е и водата в кладенците.

“Отклонения има, защото водата е такава и природата е такава, няма как да се достави друга вода, но това е от 50-60 години ситуацията. Там и цената е съвсем друга” обясни инж. Ангел Престойски, управител на ВиК - Враца.

Като цяло обаче от дружеството са категорични, че изнесените данни от изследването не са актуални и водата, която идва от язовир „Среченска бара" и захранва града, е с изрядни показатели.

По мониторингова програма, здравните инспектори в Шумен правят замервания на водата два пъти в месеца.

Шуменци пият вода от язовир Тича и макар да няма изградена пречиствателна станция за питейни води, стандартите за качество се покриват.

Все по-често шуменци се доверяват на инспекторите и утоляват жаждата си от чешмите вкъщи или тези на улицата. Вярват, че в нея няма бактерии.

Доста често, включително и в рубриката на www.btv.bg “Аз, репортерът” се получават снимки и видеоматериали за течаща кал от чешмите или пък вода с мирис и вкус на тиня. Търговище, Габрово, Варна, Хасково и Плевен - това са местата където има най-голямо несъответствие по тези показатели. Причините - стари тръби.

В около 14 плевенски села и няколко в област Монтана има превишаване на стойностите за наличие на хром, който е канцерогенен.

Повечето флуориди пък могат да повлияят върху здравината на зъбите.

Многото нитрати във водата са изключително вредни за кърмачета и малки деца.
При по големите може да причини и заболяването гуша.  Жителите на Ямбол, Шумен, Русе, Плевен, Разград, Хасково, Варна, Велико Търново, Търговище и Добрич трябва да бъдат особено внимателни.

Данните, изнесени Изпълнителната агенция по околната среда и водите показват, че през 2009 г. са регистрирани и единични отклонения по показател олово в област Кюстендил и арсен - в Кюстендил и Хасково.