Българите посочват 39 имена, запитани от НЦИОМ кого биха издигнали за президент на България, ако зависеше от тях. На първо място сред споменатите имена - посочен от 14 на сто, за президент е номиниран премиерът Бойко Борисов.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се изкачва през декември на второ място в предпочитанията на българите за президент - с 12 на сто. 7 процента биха издигнали за държавен глава вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.

Лидерът на Атака Волен Сидеров е предпочитана кандидатура от 3 на сто от интервюираните. Също 3 процента биха издигнали за президент лидера на БСП Сергей Станишев.  За 2,4 на сто предпочитан кандидат-президент е бившият еврокомисар Меглена Кунева, 1,1 на сто - лидерът на ДСБ Иван Костов, 1,1 процента - депутата на БСП Стефан Данаилов, 1 процент - лидера на ДПС Ахмед Доган.

66% от българите са оптимисти, че правителството ще изкара пълния си четиригодишен мандат, докато 14 на сто са на обратното мнение. Това показват данни от изследване на НЦИОМ, направено между  3 и 10 декември сред 1000 души.

За последните шест месеца с пет на сто намалява делът на хората, според които правителството ще изкара пълния си мандат, а с три процента се увеличават онези, според които кабинетът няма да изкара мандата си.

По-убедени в шансовете на кабинета да оцелее до края на мандата си са представителите на елитните обществени прослойки - хората в трудовоактивна възраст, високообразованите, жителите на столицата и заможните. Това означава, че политиките на кабинета се отразяват на хора, които формират общественото мнение, коментират от НЦИОМ.

Позицията, че правителството ще завърши успешно мандата си, споделят 89 на сто от поддръжниците на ГЕРБ и от 78 на сто от тези на Атака. Дори сред симпатизантите на опозиционните политически формации надделява мнението, че кабинетът ще изкара докрай управленския си мандат, добавят от НЦИОМ.

Според проучването общественото мнение изглежда разколебано в отговор на въпроса дали хората гледат с надежди или с притеснения на управлението на ГЕРБ. Общо 45 на сто гледат по-скоро с надежда на управлението, а 42 процента - по-скоро с притеснения. За последните шест месеца с 13 на сто намаляват българите, които гледат с надежда на управлението и с 11 на сто
нараства делът на онези, които изпитват притеснения.

Въпросът за личните шансове на хората се превръща в ключов фактор, който влияе пряко върху отношението им към правителството,  отбелязват социолозите.  

Половината българи очакват новата 2011 г. да бъде по-хубава за страната от отминаващата 2010 г. Три пъти по-малко са онези, които очакват тя да бъде по-лоша.

Оптимисти за предстоящата година по-често са младите - на възраст между 18 и 29 години, както и трудовоактивните - между 40 и 49 години, високообразованите, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на градовете-областни центрове, заможните, както и симпатизантите на ГЕРБ и на Атака.