Не във всички райони със смесено население има напрежение. Столично училище, в което българчетата и децата от небългарски произход, дава пример за толерантност. Четвъртокласничката Ради седи на един чин с Ванеса. Двете са повече от приятелки, по-скоро сестри.

„Защото играем заедно навън, седим на един чин, разменяме си химикалки, моливи. Когато ми се ходи до тоалетната, идва с мене”, споделя Ванеса.

На Ради също й харесва класа, в който учи. „Харесва ми защото има много деца и госпожата е много добра”, казва Ради.

В класа децата наистина са много - 30 - от български, ромски и арабски произход. Най-добрите ученици в класа са представители и на трите етноса.

„Винаги зависи от детето. И българчета има, с които трудно се работи, когато не осъзнават колко е важно да се учиш. И ромчетата по същия начин. Повечето родители дори с по-голямо уважение се отнасят към учебния процес и дори на родителските срещи, хората от ромски произход, идват повече от на българчетата”, каза Кристина Костадинова, начален учител.

Историята на училището не помни случай като в Пазарджик родител да е отписал детето си, защото трябва да учи редом с ромчета.

„Аз лично съм много впечатлен от реакцията на тези родители, защото масово търговския персонал по пазарите и по-малките магазинчета са хора от ромски произход. И значи той може да пазарува за семейството си от тях, а не може тяхното дете да седи на един чин с тези деца”, коментира Людмил Лачев, директор на 147 ОУ "Йордан Радичков”.

Излиза, че най-добрата рецепта за толерантност я знаят децата, според които в класа се различават само по това, че „едни са умни, други са малко глупави, други са много игриви”.