Двайсет и седем годишният Румен Липев. Над леглото му стои неговият портрет. А по бюрото са разхвърлени листа с ноти. Румен казва, че когато не намира покой, става роб на нотите.
Румен Липев е дете на майка математик и баща - строителен инженер. Свири от 5-годишен на пиано, но завършва английска гимназия. Родителите му искат да учи медицина, тъй като бил добър по биология и химия. Той обаче избира музиката. Сега е посветил дните си на писане на соната за поредния студентски изпит.
„Имам приятели, с които се виждам, но в последно време не съм аз този, който ги избягва, по-скоро те мен. Ако другите се събират на дискотека на купон в Студентски град, този период за мен почти не е съществувал", казва пианистът.
Румен твърди, че понякога самотата може да е щастие. Въпреки това споделя, че му се иска да намери пътя към хората. Заедно с това да намери и работа. Майката на Румен обяснява, че той е проявил гениалността си късно. Пианистът не крие, че скоро му предстои пътуване до Съединените щати.
