След номинацията за "Оскар" и "Златен лъв" във Венеция през 1994 година "Преди дъжда" на македонския режисьор Милчо Манчевски е обявен за един от "най-добрите 1000 филма на всички времена" и взима още 30 приза от международни фестивали. След този световен успех Милчо Манчевски се премества да живее в Ню Йорк и за почти 20 години прави едва три филма.
Защо снимате толкова рядко?
Защото всичко по филма правя на ръка. Ангажирам се с всеки процес по създаването му и защото правя много лични филми, а в същото време киното е една много скъпа игра. След успеха на Преди дъжда ми отне известно време докато започна следващия филм. Под прозорците ми имаше доста шум, т.е. цялата медийна суматоха, многото предложения, продуцентите ме търсиха постоянно. А за да работя, ми трябва покой.
Трудно ли се отстоява този покой?
Ако си честен със себе си, не е трудно. Но ако искаш всичко наведнъж, тогава няма как да го постигнеш.
Нормално е режисьорът да има голямо его... Как се справяте с това – да запазите честността, да не искате всичко?
Човек прави грешки и се учи от тях.
В последния си македоно-френско-български проект "Майки" Милчо Манчевски събира три криминални истории по истински случаи. Това не е пищна холивудска продукция, а по-скоро ескпериментален филм, провокиран от драматичната балканска действителност. И дори да живее в Ню Йорк, Милчо Манчевски си остава европейски режисьор.
"Имаше взаимно привличане на тези три теми. По някакъв начин сами поискаха да влязат във филма, макар че не са свързани на ниво разказ. Но те са обединени от тоналността и темата. Първата история я знам от 16-годишен, втората я нося в себе си от 10 години, а третата научих от новините и от хора замесени в нея. Ние постоянно сме изложени на информация и може би заради това сме станали по-безчувствени към болката на другите. Мисля, че вкуса ми към киното е някъде по средата между този на нюйоркчанина и на средния европеец. Много съм благодарен, че успях да изуча кинозанаята в Америка. Научих се да бъда много точен, много ефикасен, много ясен какво искам да кажа, когато правя кино. Но чувствата, които искам да изразя, са лични и те идват от човек, който живее в Ню Йорк, но все още е европеец", сподели режисьорът.
Ще видим ли щастлив филм на Милчо Манчевски? Занимавате се с много голяма болка във Вашите филми...
За мен "Реквиемът" на Моцарт е щастливо произведение. Мисля, че усещането за радост идва от това, че се докосваш до едно толкова красиво произведение на изкуството. За мен, като зрител, не е важно дали филмът свършва щастливо или не. Важно е той да е силен като внушение и много откровен. Засега съм щастлив с моите тъжни истории, въпреки, че следващият ми филм ще има нещо като хеп иенд.
Ако сте пропуснали прожекциите на Майки в рамките на София филм фест, може да го гледате на голям екран в края на май.
