Колко наши зрелостници напускат страната годишно?
Около 10% от всеки випуск. Само за миналата година в Министерството на образованието 6 хиляди 260 зрелостници са заверили дипломите си от училище, за да заминат да учат в чужди университети. Най- предпочитаните европейски държави са Германия, Скандинавските страни,Великобритания, Франция и Гърция.
Мотивите на повечето зрелостници да заминат зад граница е убеждението, че там ще получат по-добро образование, ще бъдат по-конкурентноспособни, но и че по-лесно след това ще си намерят работа в чужбина или в чуждестранна фирма.
С какви проблеми се сблъскват при следването си студентите у нас?
Стотици студенти се дипломираха в Софийския университет. Повечето се надяват бързо да започнат работа. Като Ирина Янева, която завършва културология и е доволна от знанията, които получава в Алма Матер.
„Ще се ориентирам в професионален план, дали ще бъде по специалността това вече е друга тема. Защото това, което завърших, не е с толкова практична насоченост, по-скоро теоретично наблягахме”, каза Ирина
Други ще продължат следването си, но не у нас
„Образованието извън България е много по-практически насочено. Когато човек кандидатства за работа, повечето от работодателите търсят хора с опит. Нашето образоване не дава практически знания, а само база, която не е достатъчна човек да се реализира”, каза Невена Немецка.
Критиките на студенти към български университети са заради многото теория, стария модел при изнасяне на лекции и остарялата база. А нашите преподаватели са ниско платени.
„Нормално е младите да търсят нещо по-ново. Понякога критики им са обосновани, но не винаги. Дали аз ще представя лекцията с мултимедия или с тебешир, не е най-важното. Най-важното е какво ще научат от мен. Университетът наистина те учи, но ти дава и идеи, които после ако искаш можеш да приложиш на практика”, каза доц.д-р Тодор Попнеделев, зам.-декан на Исторически факултет.
Според доц. Попнеделев не трябва да се противопоставя изборът на чужд пред български университет, защото от обучението в чужбина има полза. Въпросът е колко от тези хора се връщат и се реализират тук.
Нашите университети също са търсени. В историческия факултет на Алама Матер например тази година се обучават 20 чужденци.
Българските университети са на средно европейско ниво
по научна дейност, според международните оценки. Факт е и това, че в тях учат близо 10 хиляди чужденци, но студентите от страни на ЕС и Европейското икономическо пространство са малко - 1 827. Предимно от Германия и Франция.
Най-голям е броят на студентите от съседните държави - Турция, Гърция и Македония. Следват Молдова, Украй, Русия. Интересен е фактът, че нашите висши училища са избрани и от приличен брой студенти от САЩ, Сирия, Израел, Индия, Китай и по-малко от Япония.
