Паметникът на Съветската армия не трябва да бъде демонтиран, защото е част от историята ни. За това са категорични близо 72% от потребителите на btv.bg, участвали в анкета на сайта. Едва 7% подкрепят идеята за преместването му и още 7 на сто смятат, че направо трябва да се разруши. 13% пък не се интересуват от темата.
Няма с какво да се замени
Потребителите коментират, че не биха искали на мястото на монумента да бъде построена поредната кръчма, дискотека или мол. Те категоризират рушенето на паметници като "престъпление".
"Така, както се руши всичко, ние май наистина ще си живуркаме като "магарета без история". Стига сме разрушавали. Време е да съхраним това, което имаме и да създаваме", категоричен е участник в анкетата.
"Много неща разрушихме, а какво създадохме? Оставете паметниците сами да говорят. Един ден ще кажат, че нищо не е имало - както и за Априлското въстание, че никога е нямало въстание. Направете нещо, с което да ни запомни светът. Ако ще събаряме, да започваме: домовете ни са строени от комунисти, заводите са строени от комунисти, НДК е строен от комунисти, заводите са строени от комунисти. Болници и санаториуми са строени от комунисти. Е, къде ще живеете, след като правите само дискотеки", изрежда потребител.
Рушим, а не градим - криворазбраната цивилизация
"Защо постоянно рушим в тази държава.Това е история, как може да се руши? (...) А колко пари и труд са хвърлени за изграждането на тези паметници от нашите баби и дядовци... Ние с лека ръка си ги рушим. (...) Това най-добре го можем, нали?”, пита възмутено потребител.
Други наричат разбирането ни за демокрация "криворазбраната цивилизация": "Още в началото започнахме да променяме историята и какво ли не. А колизеумът в Рим, където са колили християните, стои като исторически паметник! Хората се учат от историята за да не повтарят грешките си”.
Трети дават и примери: "През април 2005 г. бях в Загреб на конфренция на S.W.I.F.T. и в програмата беше включена панорамна разходка с автобус из града. Колегата от страна на домакините ни показа паметник на Тито непокътнат, а за Тито говореше с уважение. Същата година бях и в Рим през септември. Показваха сгради и квартали, строени от Мусолини, без дори и сянка на неуважение към него. Този паметник на кого пречи и с какво?”
Да се учим от историята
Потребител, който познава времето на социализма, споделя в коментарите, че макар и да не тъгува по отминалото и да съзнава грешките на "онова време", не би искал да се руши споменът за него: "Аз съм от поколението, което прекара младостта си в "развитото социалистичско общество" и спокойно мога да кажа, че съм се "насладил "достатъчно на прелестите на социализма (...) Помня много и също не се гордея, че в страната ми живеят толкова много прости хора. Но... не съм съгласен с разрушаването на тези паметници именно по тази причина - при наличието на толкова прости хора, само след две поколения спомените за социализма няма да ги има и вероятността някой да повтори същите простотии е огромна. Диктатурата е нещо адски примамливо за такива хора - само интелигентните и инициативните, свободните по дух желаят демокрация. А, като гледаме какво се случва в държавата ни в последно време (последните 20-ина години) малко съм песимист за бъдещето на демокрацията в България, ако и тези спомени за комунизма изчезнат”.
Друг пък пише: "Не можем да изтрием нито един период от историята си и не трябва. Не трябва и да се срамуваме от нищо в историята си. Трябва да се срамуваме от постъпките си днес, защото утре те ще бъдат история”.
Трети обясняват постъпките днес с манталитета ни: "За жалост, явно е до манталитета ни, но винаги разрушаваме това, което е преди нас, не го надграждаме... А точно това трябва да правим. Народ, който не уважава историята си, не е народ... Изумена съм, че все още искаме да разрушаваме.... Нали сме европейци..."
"Разберете, някои паметници обслужват идеологията на определена власт, но след нея, след нейното отмиране, остават, за да носят поука за поколенията дали да се равняват по тази власт или никога да не допускат нейните грешки. Ако поколенията имат достатъчно акъл да си извадят поуки...”, твърди друг, а следващ коментирал напомня: "Никога не го забравяйте. А народ без история, не е народ!”
Красотата на една държава
Според потребител на btv.bg монументите, които имат място във всеки град или селце, макар и част от нещо отминало, показват красотата и богатството на страната ни. Той пише: "Независимо дали е знак на добро или знак на лоши спомени и лоши времена, нито един паметник на територията на България не трябва да бъде разрушен, защото точно там е красотата на нашата страна. В почти всяко едно селце, в почти всеки един град има паметник, който символизира някаква история, което показва, че ние живеем в страна с богато минало".
Паметниците ни напомнят за минало, което не искаме да помним
Основните аргументи "против" паметника на Съветската армия са свързани с нежеланието ни да си спомняме тази част от историята, със срама от комунизма и ненавистта към режима:
"Не трябва да ни напомнят за системата, да стърчат високо и да ни гледат и наблюдават, все едно са недосегаеми, все едно се радват на жертвите на режима им”, твърди привърженик на идеята за демонтирането на монумента.
"Като бях малък дядо ми ми казваше: ''Комунист ли е - това е прост човек". Мечтите им се сбъднаха благодарение на Съветската армия. Без нея още щяха да си бъдат в калта.Те си останаха все толкова прости и много по-нагли. От 1944-а до 2011-а имахме удоволствието да се наслаждаваме на простотията им. Е, та затова паметниците им са им толкова скъпи. Паметници на комунистическата простотия. Аз не искам да се гордея с това, колко много прости хора живеят в България. Аз и такива като мен емигрираха или ще емигрират и тогава ще стане още по-весело или тъжно”, категоричен е друг.
