Безброй институции и градинки в цялата страна могат да си съперничат в състезанието за най-мръсно знаме. Според Закона за държавния печат и националното знаме на България, трикольорът задължително се поддържа в "изряден естетичен вид". Само ако се загледате в знамената по улиците обаче, веднага ще установите, че повечето от тях са далеч от изрядния вид. Като например в градинката на "Христо Ботев" в София или Ларгото.
Прототипът на трикольора е ушит от Стиляна Параскевова от Браила с идеята да води опълченците през 1877 г. Знамето обаче не влиза в бой, като Самарското например. Сега и двете се пазят във Военно историческия музей, за да бъдат спасени от разрушителното въздействие на светлината.
„Увреждащото действие на светлината е в две посоки – ултравиолетови я избелват, а инфрачервените разчленяват тъканта. И понеже е изработено от естествена коприна и има кратък светлинен живот”, обясни Мариета Станева, НИМ.
134 години по-късно, ако искате да произведете оригинално знаме трябва да спазите специални изисквания. Стандартът е записан в закон и се контролира от института по метрология.
По закон освен, че трябва да докарате белия цвят да бъде 80%, трябва да спазите и забраните да не обръщате знамето, нито да слагате надписи или емблеми върху трикольора.
