В края на XVIII-ти век френски пътешественик описва Варна като град с 16 хиляди жители, 12 джамии, 2 черкви и кула-камбанария. През 1889 г. съратникът на Левски - Отон Ивaнов купува и монтира най-стария часовник на Варна. При неговия син през 1943-та чирак става Боян Николов - тогава 14-годишен. И до днес, два пъти в седмицата бай Боян изкачва близо 90-тте виещи се стъпала на кулата, за да настрои часовника и да го нагледа.
„Точен е, но иска много голямо внимание, в смисъл такъв една преданост. То се вживява човек, аз без него... това е моят живот. Днеска съм на 80 години и слава Богу от 14-годишна възраст досега...”, казва бай Боян.
Боян Николов разказва, че покрай часовника си спомня цели епохи. И то по часове. Като посрещането на германските войски по време на войната, после идването на руснаците през 44-та.
„Аз бях ето тук на площада долу и като дойдоха на обяд две бронирани малки коли, нямаше хора, и чак след като додаха първите танкове, това е някъде към 2 часа следобед, тогава вече стана голям празник, колко много народ се събра”, разказва Боян.
Часовникът е спирал няколко пъти - за последно беше вледенен тази година по големите студове.
„Два пъти в годината смяна на времето и постоянен контрол на детайлите, защото те са стари. Колкото е по-старо, толкова повече грижи, толкова повече внимание трябва и аз съм така сроден, имам чувството, че то ми дава живот”, казва бай Боян.
