Парламентът прие на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Според промените, разследването на престъпление, извършено от лица, които се ползват с имунитет и от членове на Министерския съвет, ще става по правилата на предварителното производство.
Според министъра на вътрешните работи, текстовете няма да останат за дълго в този вид.
Вече не само Върховна касационна прокуратура ще може да разследва министри.
Според промените всеки следовател може да повдигне обвинение, както към член на правителството, така и към премиера.
Промените предизвикаха недоволство сред министрите.
"Ако съответният министър е прав - ще го докажат, но това ще повреди рейтинга му. Тъй ако ме питате мен дали го одобрявам това решение за НПК - не, не го одобрявам", заяви министърът на администрацията Димитър Калчев.
"Възможно е такова предположение. Презумцията за невинност трябва да бъде в основата на правораздаването. Именно такова уж случайно изтичане на информация е най-вредно", каза енергийният министър Милко Ковачев.
"Досегашният режим според мене е по-правилен. Кръгът от лица, за които става дума е много ограничен. Става дума за публични личности и е по-добре да се разследва от прокурори от Главна прокуратура", смята вътрешният министър Георги Петканов.
Според промените в НПК глоба от 500 лева ще бъде налагана, ако делото се отложи, заради неявяване без причина на страна по него, свидетел или експерт.
След разследването, по предложение на прокурора или на защитника, ще може да бъде изготвено споразумение за прекратяване на наказателното производство.
Със споразумението може да се определи по-леко наказание или доживотна присъда да се замени със затвор от 15 до 20 години. Става възможна и замяната на затвор с поправителен труд, пробация или глоба от 100 до 1000 лева.
