Прагът на бедност измерва парите, необходими на един човек, за да се храни нормално. Кабинетът го определя ежегодно, но според синдикатите е време този праг да послужи за нещо.
"Той е 211 лв. и ние само си говорим, че това е по-малко. Това е по-голямо, но дефакто той не влияе на нищо. Само че в Европа не е така”, коментира Мика Зайкова.
Едно от приложенията е линията на бедност да се включи във формула за определяне на минимална работна заплата. В същата формула синдикатите искат таванът да е 60% от средния доход. Минималната заплата не е мърдала от две години.
Според бизнеса обаче, ако най-нискоквалифицираните работници започнат да получават повече, техните по-вискоквалифицирани колеги ще се демотивират. Затова работодателите са против автоматичните методи за увеличение на минимална заплата.
"Нейната функция е преди всичко да бъде възнаграждение, положен резултатен труд. И в много по-малка степен да изразява социална функция и социален характер”, смята Димитър Бранков.
Според работодателите минималното възнаграждение може да скача рязко, само ако има инфлация или пък видимо се повиши производителността на труда.
На същото мнение е и правителството. В прогнозата си за следващите три години то е гласувало текст, че минималната заплата остава 240 лева. Аргументите на управляващите са, че вдигането не би повишило благосъстоянието, но ще увеличи безработицата. Преговорите, в които синдикатите засега губят, ще продължат в следващите месеци.
