„Когато ми кажете Хаити за мен е доста екзотична дестинация, но аз и екипът се сблъска също с голямата трагедия, която аз лично не бях виждал досега в моя живот”, споделя д-р Александър Парашкевов.
Хирургът и екипът му пристигат в Порт-о-Пренс 10 дни след земетресението. Работят в нещо, което трудно може да се нарече болница. Оперират при тежки условия на отворени врати, защото трусовете продължават. Заради липсата на оборудване и нужните материали често им се налагало да импровизират.
„Използвали сме и винкел, използвали сме френски ключове, за да развиваме, става въпрос за ортопедични операции, арматурно желязо в интерес на истината. Импровизираме, защото пациент има, няма медикаменти, няма инструментариум, трябва да помогнеш”, казва лекарят.
В началото военният медик е смятал, че нещо може да се промени, защото постоянно са идвали самолетите с помощи за хората. Сега вижда, че подобрение няма, а дори напротив - нещата се влошават.
Въпреки, че военномедицинският отряд за бързо реагиране работи в най-горещите точки по света най-често с риск за живота във военни условия, д-р Парашкевов казва, че Хаити е била една от най-тежките му мисии.
