Карла Монрой е родена в Пуерто Рико на 5 март 1979 г. На 14-годишна възраст се нарежда на второ място в престижен конкурс по красота. Има диплома за специалност Комуникации от университета "Саградо корасон". През 1996 г. започва кариера като фотомодел. От 2000 година работи като репортер в популярно предаване в родината си. Известно време се изявява и като телевизионна водеща. В България зрителите могат да гледат актрисата в сериала "Дявол с ангелско сърце" в ролята на Вирхиния Давила. На мнозина тя е позната и от участието си в "Лицето на другата".

Малко хора обаче знаят, че Карла е посветила свободното си време и публични изяви на две каузи, които смята за особено важни: борбата с рака при децата и синдрома на Даун. "Израснах край баща си, който помагаше винаги на обществено значими каузи. Виждах как хората се приближават към него и му благодарят, усмихват се. Чувствах, че той прави нещо важно. И реших, че и аз трябва да последвам примера му", разказва Карла. Участието й във фондация за деца със синдрома на Даун не е случайно. "Племенникът ми се роди със синдрома на Даун. Исках да науча възможно най-много за него. Малцина знаят, че всъщност това не е заболяване и децата с този синдром имат капацитет и възможности. И не трябва да ги изолираме, а да ги приобщаваме към останалите, за да могат да разгърнат капацитета си максимално", допълва актрисата.

За ролята си в "Дявол с ангелско сърце" споделя, че не прилича по нищо на героинята си

"Вирхиния Давила е жена, която е постигнала много в професионално отношение. Но страда, защото се чувства неудовлетворена в личен план. Не й върви в любовта, има проблеми със семейството си. Употребява наркотици, защото смята, че това е начин да се измъкне от проблемите и несигурността си. Но всъщност наркотиците само объркват нещата още повече и ги усложняват. Самата аз никога не съм имала проблеми със семейството си. Затова ми беше трудно да се превъплътя в ролята на Вирхиния. Тя е различна от мен и в начина си на обличане. Предпочита малко по-строгите дрехи. Мъжкарана е, но все пак излъчва сексапил. Когато се наложи да се подстрижа късо, не се поколебах. Косата е част от външния вид, нещо като аксесоар, така че съм склонна да се променям, когато ролята го изисква. Дадох кичурите си за перуки на жени, болни от рак", разкрива Карла Монрой.