На 26 април преди 25 години, в България денят е слънчев, топъл и приятен за разходки. В продължение на цяла седмица, комунистическата власт не намира за нужно да информира хората за ядрената катастрофа в Чернобил, въпреки че радиационният фон в някои части на страната ни скача десетократно само за няколко часа.

В онзи ден всички очакват финала за купата между "Витоша" и "Средец", който е и пиронът в програмата на телевизията на 26 април. Младият Любо Пенев вкарва победен гол за червените, за радост на десетки хиляди на Националния стадион “Васил Левски”, които не предполагат, че само преди няколко часа Чернобил е избухнал.

Радиохимикът Вера Михайлова тогава работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, където още в първите часове след взрива е заповядано да се мълчи.

"Можеше просто да се каже на хората: “Не извеждайте децата си!

Не излизайте и самите вие! Бършете си обувките на парцалче пред апартамента, напоено с лимонтозу или оцет", казва доцент Михайлова.

Тя предупреждава хората от квартала си сама. Дори отива в близката детска градина.

През това време

официозите на властта призовават хората да излязат навън за първомайските манифестации,

заливащи страната. На следващия ден по първите страници на всички вестници в България има една и съща снимка - партийните величия пред мавзолея с чадъри с ръце, за да се предпазят от радиоактивния дъжд, който се изсипва над част от страната.

Вместо да пишат за Чернобил, вестниците пишат за малка авария в "капиталистическа" атомна централа във Великобритания и ни информират, че жителите от столичния квартал “Зона Б5” номинирали Тодор Живков за депутат.

Минават шест дни на пълно мълчание,

като в това време по кината в София се върти "Влак към ада", преди да се появи малка дописка, осъждаща западната пропаганда в Чернобил, където "Нищо сериозно не се е случило"...

Точна статистика за жертвите на трагедията в глобален мащаб няма,

заради естеството на пораженията, които причинява високата радиоактивност. Става дума за онкологични заболявания, които се развиват 10-15 години след подобно събитие.

Научният комитет на ООН за въздействията на лъченията обаче признава само 31 смъртни случая. Няколко агенции на ООН говорят за 4000 загинали вследствие на радиационното облъчване. Според екологичната организация "Грийнпийс" до тази дата от ракови заболявания са починали най-малко 100 000 души в Украйна, Беларус и Русия.

Това, което знаем е, че

в непосредствена близост до централата са изпратени 600 000 "ликвидатори" за четири години.

Според украинските власти над 60 000 от тях вече са починали.

Украинските власти съобщават за 125 000 жертви. Почти половин милион все още се лекуват, а като цяло над 3.5 милиона са засегнати от трагедията.