Американски учени смело изразиха предположение, че в далечното си минало Земята е имала не един, а два естествени спътника. Това съобщиха световните агенции, позовавайки се на проучване на астрономи от Калифорнийския университет в град Санта Крус.
Мартин Джутзи и Ерик Аспхог проучили с помощта на компютърно моделиране съществените разлики, които съществуват между осветената и неосветената част на Луната. Според тяхната хипотеза, публикувана в сп. "Нейчър", такива огромни различия могат да бъдат обусловени единствено от сблъсъка на втори спътник на Земята с Луната.
Въпреки че Луната се върти около оста си, тя винаги е ориентирана към Земята с една и съща страна, тъй като въртенето на естествения ни спътник около собствената му ос е синхронизирано. Астрономите и до ден днешен спорят защо на Луната съществуват два съвсем различни типа релеф.
Ако изложената към нас част на небесното светило е покрита най-вече с лунни морета – огромни катери, запълнени с гладък слой застинала лава, то повърхността на обратната му половина е планинска местност, която се издига с 1,9 км над повърхността на другата половина.
Релефът на неосветената страна се е образувал в резултат на сблъсък с втори спътник на Земята, чиято маса е била 4% от тази на Луната. Диаметърът на "по-малката Луна" бил с размер 1/3 от този на голямата му посестрима или около 1200 км, изчислиха Джутзи и Аспхог.
Калифорнийските учени предполагат, че преди 4 млрд. години, след сблъсък със Земята, космически обект с размерите на Марс е образувал два спътника. Вторият, с по-малки размери, се е озовал в т. нар. точка на Лагранж, където силите на притегляне на Луната и на нашата планета се уравновесяват.
"Абсолютно допустимо е, че след като от 10 до 100 млн. години малкият спътник се е намирал в тази точка, той е станал нестабилен и е оставил следа, след като се е разбил на Луната", отбелязва Аспхог. Скоростта на сблъсъка не е била голяма по космическите критерии – между 7200 и 10 800 км/ч. Поради тази причина на повърхността на Луната не се е образувал огромен кратер, а допълнителен слой с дебелина няколко километра от фрагментите на кората на втория спътник.
Силата на удара е била достатъчно мощна, за да придвижи океана от лава под повърхността на Луната в обратна посока към изложената към Земята страна. Поради тази причина тук са се концентрирали залежи от редки метали – от уран и торий, открити от астрофизиците.
Калифорнийските учени твърдят, че тяхната хипотеза има право на съществуване, досущ като другите теории. За да се изясни коя от тях е най-обоснованата, необходими са допълнителни изследвания на Луната и събирането на нови проби от нейната почва.
