От 10 години Красимир Илиев отглежда лозя. Има 60 декара, но въпреки това не може да се похвали с голяма печалба. Тази година е повече от песимист.
„Годината беше лоша, защото когато гроздето трябваше да цъфти, дъждове падаха почти всеки ден, сега от два месеца се наблюдава засушаване, което не позволи гроздето да налее повече сокове и да качи повече килограми за нас гроздопроизводителите”, каза Красимир Илиев.
Изкупната цена на гроздето е около 40 стотинки, което е твърде малко за положения тежък труд. Няма и търсене, защото все по-често винарските изби разчитат на собствена продукция, за да са сигурни в качеството.
„За целта през последните 8-10 години голяма част от колегите се ориентирахме се да си направим собствени лозови масиви, където да контролираме суровината и тогава, когато сме сигурни, че тази суровина е качествена и от нея можем да направим добро и хубаво вино”, посочи Николай Бошкилов, собственик на винарска изба.
Винарите, които нямат масиви, все по- често разчитат на грозде внос от Македония, което купуват по-евтино и от българското. Във винарската изба виното се прави при спазването на строги правила. Специална лаборатория следи за неговото качество, затова според собственика въвеждането на единен стандарт за виното е излишно. Според дългогодишния лозар обаче това е наложително.
„Винпромите в един момент бяха спрели да правят вино от грозде, сега слушам, че пак са се научили, това е добра новина”, отбеляза Красимир Илиев.
Въпреки лошата година надеждите на винопроизводители са българското вино да продължи да се търси на пазара и цените да са като миналогодишните.
