Гимназистите от 12 б клас на 119-то училище в София признават, че от години рядко ползват учебници, а се готвят по записките си в клас.
"Географията - смятам, че е доста сложно обяснена. В училище не учим икономика, а там има доста голяма статистика и ние го учим, неразбираемо е”, заяви Марина Петрова.
"Учебникът по история от тази година: той е изключително огромен за един непрофилиран клас по история, има страшно много излишни данни, които ние си мислим, че са интересни и ги запомняме, а важната част от текста изобщо липсва”, каза Николай Марков.
Преподавателите предлагат под всяка статия в учебниците да има препратка към интернет страница с допълнителна информация. Оказва се, че качеството на учебниците е една от малкото теми, по които учители и ученици са на едно мнение.
"Не е използваемо, не е комерсиално самото учебно съдържание, а все пак, в момента расте едно много комерсиално поколение, което трябва да има полза във всякакъв смисъл от този учебников материал”, коментира Диян Стаматов, директор на 119-то училище в София.
В Холандия всяко училище отпечатва свои учебници, а в Гърция за всеки предмет има само по един учебник. Това са крайни примери, смятат европейски специалисти по образование. Те предлагат да има по-голям избор от учебници, които не е нужно да се одобряват от Министерството на образованието. Такава е практиката в Англия, Испания и Финландия.
"Няма две еднакви паралелки с ученици. Преподавателите знаят кое е трудно за възприемане от децата и могат да изберат подходящия учебник. Той е перфектен, когато подпомага учебния процес, а не го диктува”, смята проф. Пребен Шпет.
Ако експертните съвети бъдат приложени, най-рано след две години децата ни няма да зубрят неразбираеми факти, а ще анализират и помнят наученото.
