Борис е родом от пограничното селце и жена му го запалва да се завърне у дома след дълги години прекарани в големия град. Той я последвал без да се замисли, защото казват, че "където жената там и семейството".
"Винаги съм си мислела, че ако има някъде рай това е тук в Стрезимировци и трънския край. Всички млади хора от трънско, върнете се по родните си места", призова Лидия Петкова
Кметът казва, че имало време, когато в Стрезимировци живеели поне 350 души. Имали си футболен отбор и училище. Сега дори параклисът пустее.
"Тук на тоя площад се правеше голям събор, хора. Имаше много кръчми, чул съм от баща ми, че е имало 13 кръчми тук на площада", разказва Борис Петков.
Като снаха в Стрезимировци, преди 40 години, пристига и баба Мария. Посрещнала Коледа сама, но не й е тежко. Чака децата за Нова година.
"Имаше много хора, във всяка къща. Минаха годините, млади много не идват. Измряха ни мъжете, измряха всички горе, цяла махала остана без никой", спомня си Мария Милоева.
Стрезимировци е разделено на две части от Ньойския договор. През граничния пункт се минава само с лична карта. Но и това удобство не можа да събере роднини разделени от обратите на историята.