Сдружението си поставя за цел да инициира законови промени, които да улеснят живота на сираците, след като навършат пълнолетие.
У нас има 31 000 деца, чиито родители или не са живи, или не искат да ги гледат и ги оставят на държавата.
25-годишният Емил Александров е един от тях. Казва, че не се интересува кои са родителите му. За него е важно само да се реализира.
"От 4-5 години се занимавам с английски език и компютри. Превеждал съм църковна литература, но не мога да си намеря работа, защото нямам тапия", казва Емил.
17-годишният Олег смята, че след година ще е на улицата. Той иска да стане електротехник, но смята, че ще му трябва подкрепа отвън.
Запитана какви законови промени би инициирала, Весела Драганова отговори: "Социални закони, които да дават преференции на фирми, които дават работа на сираци, например. С тях сме говорили за това."
Жана е на 17. Иска да стане лекар. От две години живее в столичен дом. Родителите й са живи, но я изоставили.
Попитана какво според нея трябва задължително да се промени, Жана каза: "Отношението на хората към нас. Да осъзнаят, че не сме по-различни и че и от нас могат да излязат пълноценни личности."
Момичето разказа, че е попаднало в дома след разпра между родителите му, заради липсата на средства и невъзможността да го гледат.
Сега родителите на Жана са безработни. Тя би им казала, че "според мен не трябва да съм в дом".
Тийнейджърката би им простила, но "първо те трябва да простят на себе си".
