Вчера – 8 юли, животът отново ми се случваше, докато аз си правех други планове… Честно казано не се бях замисляла, че тази мъдрост на Джон Ленън не е само с отрицателен знак. Несбъдването на плановете и това, което се случва вместо тях, не е задължително лошо. Напротив, може например да се казва Digital Soundboy Soundsystem и да е толкова противоположно на "лошото", колкото може да съществува.

Но да карам подред… Както споменах вчера, плановете на скромната ни фестивална компания/дует включваха Editors, M.I.A. и Underworld. Потеглихме към крепостта към  21:15 часа вечерта – приблизително най-подходящото време за съществуване в Нови Сад  - вече е хладно и след блокиран от жегата ден, човек постепенно започва да си възвръща вярата в собствения си разум.

Editors – бандата има доста сериозна фенска маса,

въпреки че е доста далеч от т.нар. "мейнстрийм". Като един типичен анти-мейнстрийм човек, Диана (не сте забравили, че сме дует, нали?!) им е фен и до голяма степен това предизвика моето любопитство към бандата преди време. И докато, вървейки към по-предни позиции, любопитството ми се хранеше с музиката на групата, пред самата сцена то бе направо шокирано от вокалиста на бандата –Tom Smith. Tой беше във вихъра си. Вчера споменах хореографията нa Jarvis Cocker От Pulp. Е, ако сте успели да си представите стила "Мик Джагър кифли да яде", то, за да добиете представа що за шоу предложи Tom Smith, представете си го гарнирано с алкохол или наркотици, не мога да определя. И въпреки това, човекът се справяше с ниския си монотонен глас без затруднения и в същото време свиреше на два инструмента. Някои хора са просто по-добри "на наркотици" – цитирам Джъстин Тимбърлейк, което не знам доколко е уместно в случая, но само си дойде.

Е, началото на втория ми фестивален ден беше сложено и за мен то беше по-скоро визуално впечатляващо, отколкото музикално. Следваше M.I.A…

Още първия ден холандецът, който промотира EXIT в страната си, ме попита кого най-много искам да видя и отговорът беше M.I.A. Очаквах да бъда отнесена. От всичко, което съм чула от и за M.I.A., от клиповете и социалните послания в текстовете на песните й, бях останала с впечатлението, че това е артист, който е способен не само да забавлява, но и да предизвиква, да провокира. Е, какво ли си мисля, че знам понякога? Съжалявам да го кажа, но M.I.A. не предизвика и не провокира нищо в мен. Сетът й беше по-скоро диджейски. Шантавата изпълнителка изглежда наистина много добре, но поне на мен въобще не ми звучеше добре… в моментите, в които тя все пак пееше/рапираше нещо. В по-голямата част от времето звучеше "на-на-на", а в един момент цялото ми внимание бе погълнато от феновете, които се качиха да танцуват на сцената, просто защото нищо друго впечатляващо не се случваше. Все пак се зарадвах на Bucky Done Gun – първата песен на M.I.A., която чух преди години, а също и на Paper Planes, след която решихме, че шансът, който сме дали на M.I.A., е изчерпан. Ще продължа да слушам M.I.A. дори само, за да разбера дали това, което чух снощи, е музикалната посока, която дамата е избрала. Ако е така, все пак винаги ще си останат досегашните и песни… за щастие.

Междувременно на Dance арената вече се вихреха Underworld

и по план се отправихме натам с идеята да хванем поне края. Не знам в коя част на шоуто вече бяхме стигнали до сцената (доста далече от нея), но така и не дочакахме края. Не съм сигурна също дали чухме 2 парчета или 3 – честно казано пред мен може би целият концерт щеше да мине за едно. Накратко – Underworld не са моята група, но пък и никой не е казвал, че трябва да бъдат. И те едва ли ще страдат за мен – цяла Dance Arena (доста внушително пространство) беше пълна със… света! И "светът" беше там, заради тях.

След като планът за вечерта беше изпълнен (с различна удовлетвореност), беше ред на импровизацията, която около 2:00 часа тази сутрин – 9 юли, клонеше към много късна вечеря/ранна закуска и обиколка на по-малките сцени (дали ще стигнем въобще до реге сцената?!).

Какво промени планираната импровизация?

Минавайки покрай главната сцена, приятен мъжки r’n’b вокал привлече вниманието ни. Още повече, че песента звучеше много познато, но чак когато приближихме, стана ясно, че всъщност MC Stamina пее No One на Алиша Кийс, а "отдолу" звучи drum&bass версия на познатата мелодия, която правеше песента неузнаваема и адски добра. Това ни стигаше – оставаме! Цели два часа – до 4 часа сутринта, MC Stamina, Shy FX и компания ни държаха една педя над земята. И не само нас – докато на M.I.A. от средата на сета до края пространството пред главната сцена бавно и многозначително се изпразваше, по време на drum&bass музикалното вуудо на Digital Soundboy System пространството пред главната сцена постепенно и многозначително се запълваше.

Кое е първото популярно реге парче, за което се сещате в момента?

Няма как да разбера, но най-вероятно вчера сме го чули в drum&bass вариант може би с малко дъбстеп елементи. До вчера с Диана имахме подозрения, че може би сме надраснали възрастта, в която можеш да подскачаш като ненормален в продължение на дълги потни часове с дни, но не – бива си ни.  Може пък възрастта по време на фестивалните приключения да е променлива и да зависи от това колко "възрастна" музика слушаш и как самият ти я възприемаш. Ако приемем това за факт – вторият ми фестивален ден започна в 22:30 часа, когато бях любопитна 22-годишна студентка с Editors, продължи с M.I.A., която ме накара да се почувствам като наивна тийнейджърка, премина през Underworld, които на фона на хилядите полудели техни фенове, ме накараха отново да се замисля дали проблемът не е в мен и просто съм "вече стара за такива работи” и всичко приключи с идване на себе си – на 26 подскачах като ненормална с хиляди други луди и Digital Soundboy Soundsystem. Мисля, че трябва да се радваме, когато можем да кажем за себе си "Ето, в моменти като този, е хубаво да си мен т.е. радвам се, че съм това, което съм”. Е, радвам се…

Тази вечер машината на времето ще мери възрастта ми пред сцената на концертите на Kraak&Smaak, Santigold, Jamiroquai (ако дойде J) и Groove Armada, ако ние отидем…