Тодоровден се чества се в съботния ден от първата седмица на Великия пост в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон. Той бил млад воин в Амасий, в малоазийската област Понт по време на царуването на Максимиан и Максимин (IV век), който издържал на всички изпитания, на глад в тъмницата и на увещанията да се откаже от вярата си в Иисуса Христа, сам се възкачил на кладата и изгорял за вярата си.
Петдесет години след смъртта на Св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363), знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решава да се подиграе с тях. Той нарежда на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от езическите жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат да се осквернят и да бъдат обявени за езичници.
Според легендата Св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, да си варят коливо - жито и да го ядат с мед.
Предупредени, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. Свети Тодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта.
Нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете. Празнува се главно за здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуално на водопой.
После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица или варене. От специалните обредни хлябове, приготвени от жените, се дава за храна и на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Днешният ден се смята за ден на коневъдството и конния спорт.
