Волейболният отбор на ЦСКА по всяка вероятност ще отпадне от Шампионската лига. Това е факт сед загубата у дома в първия мач от плейофите срещу полския Ресовия (1:3). По всичко личи, че това бе последният домакински мач на тима в Европа тази година. С него се сложи край на "приказката", която сътвориха момчетата в червено. Чудя се обаче дали думата "край" е най-подходяща в случая. По-скоро не. Не, защото цялостното представяне на тима в тази кампания само по себе си може да се определи като "начало". Начало, което може да се окаже решаващо за бъдещия български клубен волейбол.Но нека започнем поред. ЦСКА получи право да участва в Шампионската лига за втора поредна година, но повечето хора се чудеха защо им е на "червените" да го правят след фиаското с шестте поредни загуби миналата година. В тима обаче вярваха, че има смисъл и решиха, че ще пробват да го докажат. Въпреки финансовите загуби, въпреки безпаричието като цяло, въпреки всичко. И няколко месеца по-късно със сигурност не съжаляват. За какво да съжаляват? Че постигнаха победи над едни от най-силните отбори в Европа? Или, че на всеки домакински мач идваха над 3 000 души, което си е над средната посещаемост на мачовете от тази фаза на турнира? Но, както казах, нека караме поред.
В групите ЦСКА показа лице, което в българския клубен волейбол не бяхме гледали отдавна. Една точна смесица между младост, талант и опит доведе до уникалните мачове у дома. Първо дойде победата срещу френския Тур с 3:2. Това като че ли бе разковничето, което свали от момчетата на Александър Попов напрежението, налегнало ги след тези шест загуби предния сезон в групите. И когато всички очакваха, че програма "максимум" е изпълнена, че с геройство и на мускули е сторено чудо, само пет дни по-късно дойде мачът срещу Алмерия. Дойде и нова победа с 3:2 - втори пореден успех... Звучи невероятно, нали? Но се случи. Тук вече чудото лека-полека започна да се превърща в закономерност, която намери своя епилог един месец по-късно, когато бе победен шампионът на Европа за 2008 година Зенит (Казан).
Именно този успех подпечата билета за историята на Александър Попов, Ники Иванов и останалите в "червено" - три победи в групите и класиране за плейофите. С прости думи - нещо непостигано от български тим в новата история на Шампионската лига. Тогава вече, в края на януари, смело можехме да заявим, че е изпълнена програма "максимум".
Така че, каквото и да се бе случило в сряда срещу Ресовия, нямаше да е изненада. Може би се случи логичното - дойде един послки отбор с многомилионен бюджет, уникална зала и условия, и победи българския тим, който играе на 60 километра от града си, преди време не беше получавал заплати от 11 месеца и т. н. Но това не променя подвига, който направи ЦСКА. И едно е сигурно - "армейците" излизат с гордо вдигнати глави от поредния (или последния) си домакински мач в Европа тази година. Сега на реванша им остава само едно просто нещо - да играят волейбол. Но онзи истинският, с който пречупиха грандовете. Така тимът за пореден път ще докаже, че не случайно е сред 12-те най-добри в Европа. Останалото е за статистиците...
