През 2007 година семейство Йонкови продават имота си. Синът им внася парите в банка. Два месеца по-късно установява, че по-голямата част от депозита в евро липсва. Пенка Йонкова подава сигнал в полицията, а по-късно успява да види фалшивото пълномощното, с което техен познат, с когото преди време са били в договорни отношения за покупко-продажба на имот, е изтеглил парите.
"В пълномощното откривам, че личните данни на сина ми са сбъркани, който е титуляр на сметката”, разказа Пенка Йонкова.
Заверката на пълномощното при нотариус също е фалшива. В хода на разследването става ясно, че подписът не е негов, а печатът с името му е сканиран от друг документ.
"Масова практика е банките да проверяват пълномощните особено при теглене на големи суми пари. Не знам защо в конкретния случай от банката ми се обадиха на следващия ден да проверяват пълномощното", каза Пламен Коев.
Според банката служителката е изпълнила всички задължения по подписания вътрешен ред и няма вина.
"Но това значи, че според вътрешните правила на банката може да се тегли чрез пълномощно, което не е нотариално заверено, подписът не е положен от титуляра на сметката”, допълни Пенка.
По нейните думи по същото време измамникът изтеглил пари от сметките на още двама габровци. Те обаче били клиенти на друга банка, която също помолила за мълчание по случая, но и възстановила изгубената сума.
"Безспорно институцията, която защитава правата на гражданите в такива случаи е главно съдът. Що се касае до специални правомощия на друг орган освен съда, то това е общия надзор който осъществява БНБ”, каза Нина Илиева.
В нашия случай, ощетеното семейството се обърнало първо към Комисията за защита на потребителите. От там им казали, че случаят не е в техните компетенции. Така спорът се пренесъл в съда. И все още не е решен, вече трета година.
За bTV Новините от Габрово - Мариана Трифонова
