Великата българска актриса Стоянка Мутафова навърши 88 години. В деня на празника си Мутафова не спря да работи, а замина за участие в Пловдив. На рождения ден - за любовта, сцената и трудните характери, Стоянка Мутафова поговори с Миролюба Бенатова. - Да сте жива и здрава. Да сте щастлива..
- Е, аз никога не съм щастлива.
- Защо?
- Защото не умея. Такъв ми е характерът. Винаги съм казвала този случай, бях в забавачница. Бяхме стигнали до "Бабо мравке, де така". Аз малко дете, вдигам ръка и викам: „Не е прав Лафонтен. Вижте един щурец какво прави, една мравка какво прави? Къде е щурецът, къде е мравката.
Никога не съм мислила както мислят масите. Винаги съм анализирала, не приемам нищо поднесено. Затова много хора мислят, че не съм добър човек ли, не знам. Като отхвърлям някои неща общоприети. Те може да са общоприети, но за мен не. Опака съм.
- Как се обича Стоянка Мутафова?
- Серт, серт, но има и любов. Понякога жената се стопява в любовта напълно и това е хубаво.
За Стоянка Мутафова любовта до разграждане се казва Нейчо Попов. Губи го преди 36 години, след 20-годишен съвместен живот. След него няма друг.
"Аз не познавам среда. В любовта винаги съм се хвърляла с главата надолу, изцяло. А и към мен е било така. Когато е любов е издъно".
- А трудно ли се живее с вас?
- С мен се живее трудно, да. Това най-много го споменава дъщеря ми.
Стоянка Мутафова признава, че е противоречива личност. Харесва природата и животните, не споменава хората.
"Не съм от тези, които лицемерят: "Ах, как обичам хората!" Не ги обичам всичките - има разбойници, има лицемери. Обичам приятелите си. Тези, които съм сметнала, че са ми приятели. Много пъти съм се разочаровала, това е много естествено, престават да ми бъдат приятели.
