Ако си мислите, че вече сте прекалено стари, за да извършвате определени дейности - може бързо да си избиете тази мисъл от главата. Антон Хекимян и операторът Михаил Кръстев ще ви разкажат историята за силния дух на една 84-годишна жена, която въпреки болежките си, ходи два пъти седмично на фитнес, а през останалото време се грижи за възрастни болни хора.Тя определено не е от обичайните баби. И тя плете за внуците и затваря буркани, ходи за вода и гледа сериали. Тя обаче ходи и на фитнес.
"Характер - не знам. Аз никога не съм се отчайвала от живота. Бях бялна от рак - тумор на задната страна на стомаха", разказва баба Тодорка.
"Изрязаха ме. Докторът беше казал – „рязал съм до здраво месо. Ако остане жива, ще ни надживее". И така стана, вечна му памет. Той почина и мъжът ми почина, а аз останах и всички наоколо са мислели, че аз ще умра. А аз им казах - защо не ме питахте, че няма да умра. Не съм си и помислила и за секунда, че ще умирам при тази операция - мислех, че трябва да живея", допълва жената.
Тази година баба Тодорка ще навърши 85. Има желязна дисциплина и желязна философия за живота - движението.
"Искам да си удължа живота, а да го направя, трябва човек да се труди, да се движи, да върши нещо. Не може да скръсти ръце, да седне и да чака", категорична е тя.
"Никога не сядам пред пейката. Жените там все ме питат - къде ходиш, защо не се спреш, седни малко при нас", каза баба Тодорка.
"Разбира се, че не зависи. Зависи от онзи горе, но ако сам не си помогнеш - и Господ не може да ти помогне", заявява тя.
Баба Тодорка прекарва два пъти в седмицата във фитнес залата. Отделя около час, за да поддържа тонуса си - и защото стриктните упражнения са най-доброто лекарство за напредналата й остеопороза.
"Разбира се, че не трябва. Когато човек се отчайва – свършва, независимо от какво си болен. Трябва да се стремиш да забравиш всичко и да не мислиш за миналото. Защото нищо не се връща - само напред да се гледа и да не се отчайва и да не ляга на легло. Да се мъчи да се движи, колкото може движението е, защото проснеш ли се на леглото, свършено е с тебе", сподели още бабата.
"Мъчно ми е, но е неизбежно - да остарява човек , както е неизбежна смъртта", каза тя и призна, че не мисли за смъртта: "Тя ще си дойде, какво да мисля? Някои хора казват - да умра, защо да го казвам. Да я предизвиква - защо да я предизвиквам".
Със своите 85 години баба Тодорка успява да събере погледите на фитнес маниаците.
"Как да ме възприемат – усмихнати, гледат ме и се чудят - как можа на тази възраст да правя такива работи. Гледат ме с недоверчиво око", коментира тя.
И може би най-фрапиращото - баба Тодорка продължава да работи - за да не е в тежест на децата си и да добави нещо към пенсията от 250 лева. Грижи се за възрастни хора.
"За работа - бързам за работа. За един човек - не е лежащо болен - на крак е. Животът е - трябва да се бориш и да преуспяваш. Отпуснеш ли се, трябва да си казваш - аз мога, пробваш, виждаш, че успяваш и преуспяваш - а не да крадеш и да мамиш - по прав и честен път. Това е животът - да се труди човек . Трудът ти дава сили", категорична е тя.
"Мъчно ми е, че остарявам, но не се чувствам стара. И че идва краят знам - няма повече - но може и 150 години да изкарам. Пет дена да са на белия свят, са хубави. На оня никой не се е върнал, но кой не е дошъл да каже, че е лошо", завършва разказа си баба Тодорка.
