Въпреки напредъка на съвременните технологии, и днес има хора, които пазят вековни традиции. Историята на последния ковач в Перник, разказва Петър Станчев.
В тези две дюкянчета зад мен, тесни като дядовата ръкавичка от приказката, работят последните двама ковачи в Перник.
Любо ковачът е научил занаята от баща си. Той от своя страна, от своя баща и така до незапомнени времена.
Въпреки че надали някой от нас би сметнал малката му и окадена работилничка за комфортно работно място, Любо не спира да се усмихва и говори за работата си с любов. Смята, че владее мъжки занаят и с гордост показва и създаденото от ръцете му.
Любо ковачът не е нито богат, нито известен. Може би тогава се чудите защо ви го показваме. Показваме ви го, защото той носи една добродетел, малко далечна от всеки един от нас. Той вярва, че трудът е песен и трудът го прави щастлив.
