Празниците не разсейват болката от загубата на близки хора, а я изострят, коментират психолозите.
Миролюба Бенатова и операторът Бисер Босилин отидоха в пирдопското село Антон, за да усетят Рождество Христово, там където преди четири месеца трагедията от Охрид отне най-много хора.
Веселка Тодорова от село Антон иска да заведе дъщерите си на църква за Рождество Христово. Но храмът в Антон е заключен, а улиците са кални и пусти.
Веселка помни първите септемврийски дни с новината от Охрид: „Едната жена ми е комшийка, чуваха се писъците в къщи. Другата ми е колежка, всеки ден й виждам децата. Трябва да се замислим с тия екскурзии- имаше пак обяви за екскурзии в общината и след трагедията”.
На една от улиците в селото има пет некролога на загинали в езерото.
"Оттатъка некролозите - брат и сестра, оттатък мъж и жена. и отдолу още една. 8 човека бяха от Антон", разказва техен съселянин.
Александър Леков, който губи в езерото спътницата си Станка, трудно преживява празника без нея.
"Коледата преди, докато беше жива, Бог да я прости, всичко приготвяше. Беше весело, хубаво. Сега ми е безразлично като съм сам. Не е живот това. Сълзите не спират. Вече четвърти месец не спират сълзите. Беше много добър човек", казва Александър.
Янка Михайлова - съседка на Александър, също не е щастлива днес: За нас празници няма. Няма Бъдни вечер в тази къща, няма и Коледа”.
В Антон празникът не е дошъл. Хората газят в калта по празните улици , вършат си всекидневната работа и се опитват да намерят смисъл.
