Д.У.: Звучи странно, но снимките бяха животоспасяващи за мен. Това, че работех по 12 до 15 часа на ден, ми помогна да избегна невъобразимото. Наскоро говорих с майка ми и тя каза, че й е било много тежко, защото ми се наложи да замина малко след погребението на Майкъл.
Брат ми беше трудолюбив човек, също като мен. Може би моята сфера на работа е по-бляскава, но това не означава, че не се трудя много упорито. Бих искал специално да благодаря на екипа, с който работя в "Прокурорът", защото те бяха изключително разбиращи и ме подкрепиха. Най-трудно беше за майка ми, защото тя остана сама, но аз й се обаждах по пет пъти на ден и се прибрах за Коледа. Тя се държи и с времето започна да й олеква.
Казано накратко, "Прокурорът" ми спаси живота.
Когато се върнахте на снимачната площадка, направихте обръщение към екипа. Каква беше същността му?
Д.У.: Исках само да им кажа, че им благодаря за подкрепата и че брат ми би оценил всичко, което направиха за мен и за семейството ми. И мисля, че те разбраха основната теза, че има само два начина човек да изживее живота си. Единият е да се грижиш за хората около себе си и да поставяш техните нужди на първо място. Или може да бъдеш нарцистичен и самовлюбен, да бъдеш като Парис Хилтън. Категориите са Майка Тереза и Парис Хилтън. Шегувам се, сигурен съм, че Парис е прекрасен човек.
Научих много от случилото се – някои уроци бяха лесни, други много по-трудни. Най-трудният беше, че има много по-големи проблеми на този свят, отколкото някои хора могат да си представят. Животът става толкова по-ясен, когато се изправим пред лицето на трагедия. Понякога картите, които ни раздава съдбата, са толкова ужасни, че ни е трудно да повярваме. И ако някой ми се оплаче в такъв момент, аз му изключвам звука, като на телевизор.
Четохме, че Спайк Лий е режисирал първия епизод на сериала. Защо не остана на снимачната площадка?
Д.У.: Неговият договор беше само за пилотния епизод. Но има възможност да се връща от време на време в нашия екип. След като приключихме снимките, той трябваше да се върне към проекта си за урагана Катрина. Обикновено един продуцент е нает, за да направи пилотния епизод и след това идва друг, който да продължи работата му. С други думи, един поставя общия тон, а друг само го поддържа. Доколкото знам, това е стандартната процедура.
Ваша ли беше идеята да му се обадите?
Д.У.: Не. Но той от доста време ме кани да участвам в негови филми, но все не съм свободен. Познаваме се бегло. Това, което направихме, е много различно, но винаги съм си падал по странните идеи. Винаги съм си мислил, че неговият стил не е Бевърли Хилс, а по-скоро Ню Йорк. Той е изключителен продуцент и невероятен работохолик, и това, че искаше да работи с мен, може само да ме ласкае.
В първия сезон започваме да опознаваме Себастиан Старк, не само професионално, но и личния му живот. Какви изненади сте ни подготвили с развитието на сезона?
Д.У.: Бях много изненадан как героите ни еволюираха и в същото време се запазва моралната цялост на сценария. "Прокурорът" не е типичният сериал от този жанр, където зрителят накрая си казва "Ето кой бил престъпникът..." Мога да дам пример с един от епизодите, където престъпникът се оказа невинен. Не беше добър човек, но в конкретния случай беше невинен. Затова моят герой намери начин да го вкара зад решетките по друго обвинение.
Заради моралните ценности, които се поддържат в шоуто, ли се съгласихте да участвате в сериала?
Д.У.: Абсолютно. Нямам нужда да правя сериали, защото мечтата ми не е да работя по 16 часа на ден. Не ми се искаше да играя един и същи герой всеки ден, защото мислех, че ще се изтърка. Оказа се, че греша, защото героят е изключително сложен и еволюира. Парите не ми трябват по две причини – от една страна, не съм материалист и от друга, съм спечелил достатъчно до момента. Четох сценария по времето, когато филми като "Планината Броукбек" бяха номинирани за Оскар. Не ме разбирайте погрешно, филмите бяха много хубави. Но темите, които разглеждат, ми се сториха много ограничени. В това няма нищо лошо, разбира се. Но аз винаги съм предпочитал да правя независими филми. Обиколил съм целия свят, за да се снимам в такива ленти. От тях не се печели много. Като оставим настрана четири или пет заглавия, които са номинирани за Оскар всяка година, никой не знае за останалите 500, по които усилено работят талантливи артисти. Чувството е неприятно, защото се скъсваме от работа и никой не научава за продукта ни, само някои критици.
Искате да кажете, че правите $5 000 на филм?
Д.У.: Ако съм късметлия, да. Не там е въпросът. Вече не е като едно време – това, че филмът е високобюджетен, не означава, че е най-добрият за годината, както във времето на "Кръстникът". Сега е различно – излиза "Хълк 7"... голяма работа! Затова, като прочета сценария за някой независим филм, който ми харесва, се съгласявам веднага.
Чухме, че една от причините толкова да харесвате Старк, е връзката между него и дъщеря му. Може ли да се каже, че искате да имате дъщеря като Джули някой ден?
Д.У.: Мисля, че тя е дъщерята, за която всеки мечтае. Има сцени, за които се чудя как ще успеем да изиграем, но се сработихме много добре. От време на време Джули е възрастният. Има много изненади, които да очаквате. В един от епизодите Джули ще бъде арестувана за шофиране в нетрезво състояние, което е голямо провинение в САЩ, както знаете. Тя е героят в сериала, от когото най-малко се очаква да се напие, но го прави. Някакво момче я зарязало и тя се напива. Сериалът засяга и други актуални проблеми на тийнейджърите, като анорексията или болестите, предавани по полов път.
Даниел е прекрасно момиче – тя е брилянтна, талантлива и изключително мила, много прилича на героинята си Джули в това отношение. Често говоря с нея и тя ми разказва колко е трудно да си момиче на нейните години. Тя е звезда, печели много и е невероятно красива, но все пак има същите тийнеджърски проблеми като всяко друго момиче на нейната възраст. Това е много емоционален период – някакво момче я погледнало накриво и тя веднага избухна в сълзи.
Мисля, че това е най-хубавата част от сериала. Иронично е, но аз съм най-добрият барометър какво се харесва на зрителите, защото играя главната роля и хората често идват при мен и ми казват какво им харесва и какво не. Специалистите могат да правят колкото си искат социологически изследвания, но аз получавам критики директно от зрителите. Изненадващо е, че при мен идват повече мъже, отколкото жени с въпроси за отношенията им с дъщерите им. Има две възможности – или всички са станали гей, или мъжете най-после са се взели в ръце и са започнали да изпълняват домашните си задължения. Мисля, че нашата част от човечеството най-после еволюира.
Сериалът учи ли ви да сте баща?
Д.У.: Мисля, че Даниел е много добър учител в това отношение. Тя би могла да научи всеки. Не мисля, че е моя работа да уча зрителите как да бъдат родители, но не вреди от време на време да поставяме обществено значими въпроси. Мисля, че Сократ беше казал, че неизследваният живот е неизживян живот.
Напоследък популярни са нарцистичните бунтари, като Хаус, Джак Бауър и вашият герой. Защо мислите, че зрителите ги харесват толкова много?
Д.У.: Имам един приятел, който е голям играч на покер, прави по милион долара на игра. Веднъж той ми каза: "Много ми харесва героят ти". Аз го попитах защо и той ми отговори: "Защото е копеле". Аз му казах, че Старк има и по-мека страна, а той ми отговори: "Не я показвай, не ме интересува". (смее се)
Мисля, че герой, който се държи така, е много привлекателен, защото го прави с някаква цел. Тази цел е винаги справедлива и рядко героите се държат гадно за своя собствена изгода. Обикновено тези герои се променят и започват да се грижат за хората, които обичат, въпреки че държанието им е грубо.
Колкото и да е нарцистичен, помнете, че Хаус е лекар, които спасява животи. Аз се опитвам да вкарам лошите зад решетките и все пак държанието ми е грубо. Изиграл съм много роли на анти-герой, но винаги са ми харесвали роли, където мога да бъда злодей, но решавам да съм добър, просто, за да бъда добър. Героите, които са отявлено добри, са много скучни. Но тъмните герои като мен са по-атрактивни за жените. Ако бях по-хубав, може би и мъжете щяха да ме харесват. (смее се)
Доколко сте акула? Хората страхуват ли се от вашата захапка?
Д.У.: Хората често се страхуват от моята захапка, защото често съм много намръщен. Има много от акулите в мен, мисля, че това е моето животно. Струва ми се, че когато Иън Бидерман е създавал героя, го е направил специално за мен. Дори, когато пишат шегите в сценария, си представят как аз ги изигравам. Казвал съм го и преди, мисля, че актьорите са в непрекъсната борба със самите себе си. Обикновено искат да бъдат някой друг. Например, много актьори искат да бъдат рок звезди. Никога няма да разбера защо някой би спал в различен мотел всяка вечер и би рискувал да му тровят храната. Джим Кери продължава да настоява да се снима в драматични филми. Моят съвет е да си мълчи, да се снима в комедии, да прибира по $ 100 милиона на филм и да си живее живота. Аз също бих искал да правя комедии и смятам, че съм добър, но зрителите предпочитат да ме виждат в роли като на Себастиан Старк. Не казвам, че съм всеобщ любимец – всеки си има любим актьор, някои харесват Том Круз, други – Елън ДеДжинерис. Но тези, които ме харесват, предпочитат да играя такива образи и да ги усъвършенствам.
Веднъж ме попитаха защо мисля, че Джулия Робъртс е толкова известна. Казах им, че тя е красива жена с много красива усмивка. Ако се усмихва повече, популярността й няма да залезе. Всички си мислят, че този подход е прекалено минимилистичен, но й донесе $ 100 милиона. Понякога, колкото по-просто е нещо, толкова по-добре.
Откъде черпите всичката тази енергия?
Д.У.: Най-много вдъхновение черпя от мрежести чорапогащи като вашите. Ако станете, ще видим какво точно имам предвид. (смее се)
Животът понякога е много суров. Сигурен съм, че не само аз съм преживял голяма трагедия. Човек научава много в такива моменти. Най-важният урок е, че когато животът ви поднесе нещо хубаво, не трябва да му отказвате.
Потърсихте ли вдъхновение от адвокати – реални личности или измислени герои?
Д.У.: Джери Спенс веднъж ми разказа много интересна история. Не знам дали знаете кой е той. Джери е адвокат от Уайоминг, който носи само дрехи с ресни. Той е един от най-добрите правозащитници, които познавам. Веднъж защитавал човек, който докато бил арестуван, взел пистолета на полицая, който го задържал, и го убил. Докато чакал смъртното си наказание, се оказало, че полицаят бил корумпиран и Джери успял да го отърве от затвора, защото полицаят бил замесен с улични банди и човекът го убил при самозащита.
Джери Спенс работеше като правозащитник на големи компании. И винаги печелеше, защото беше най-добрият.
Един ден отишъл на пазар и в магазина видял един човек в инвалидна количка, който се опитвал да стигне някакви консерви на последния рафт. Джери веднага го познал – бил негов съперник в съдебната зала в дело, което Джери спечелил. Тогава взел много важно решение – никога повече да не се занимава с такива случаи. И изцяло променил живота си. Започнал да работи само с тъжители и станал криминален адвокат.
Тази история ми се стори много интересна, защото моят герой е също толкова гузен заради един инцидент, при който една жена умряла. Той защитавал мъж, който бил обвинен за побой над жена си. След като го оправдали, той я пребил до смърт. Всички знаем, че ако един мъж посегне на жена си веднъж, ще се случи и втори път. Себестиан пренебрегнал това и отървал клиента си от затвора. И разбира се, той й посегнал отново и този път било фатално. След тази трагедия, Старк променил цялостно ценностната си система.
Мога да се идентифицирам с това. Когато бях малък, леля ми работеше в съда в града в Роуд Айлънд, където съм израснал. Прекарвах много време в съдебната зала с нея. Често гледах как адвокатите се държат в съдебната зала и бях останал с много погрешно впечатление за тях. Възприемах ги като герои. Затова не ми беше трудно просто да надяна костюма и да вляза в ролята.
© 2006 Twentieth Century Fox Film Corporation
