20 години след падането на Берлинската стена жителите на германската столица още пазят спомените си за годините на Студената война.
Как една сутрин телени мрежи разделят съседи на една централна улица в Берлин и какво се случва на нея – ще разберете от част от филма "Бернауерщрасе" на Кристина Баксанова и оператора Борис Пинтев.
Целият живот на 82-годишната Герда Нойман е свързан с Бернауерщрасе.
"Родена съм през 1923 година на Бернауерщрасе точно срещу старата църква. Тук бяха все четириетажни къщи с малки магазинчета. Имаше пекарна, имаше млекарница, имаше магазин за хранителни продукти, както беше обичайно в Берлин", разказа Герда Нойман.
Журналистът Ханс-Йоаким Хелвинг Вилсон след войната работи за пресслужбата на вътрешното министерство на Западна Германия.
Често се разхожда и по Бернауерщрасе, за да снима животът на улицата.
"Хората, които живееха от едната страна, се оказаха източноберлинчани, защото къщите им се падаха в източната част, а улицата се водеше в западната част. Но те можеха да я пресичат и на практика да пазаруват в Западен Берлин. Някои от тях дори работиха в Западен Берлин. Тогава внезапно дойде 13 август и те вече нямаха право да ходят в Западен Берлин", обясни Ханс-Йоаким Хелвиг Вилсон.
На 13 август 1961 година телени мрежи, танкове и войници разделят жителите от едната страна на Бернауерщрасе от съседите им от другата страна на улицата.
"Беше неделя, 13 август. Искахме да отидем на църковната служба. Когато излязохме и се огледахме, имаше кълбета телени мрежи на тази улица", спомня си Герда Нойман.
"Цялата бе гранична зона. Беше опасна, в смисъл, че човек не трябваше да се приближава много до границата. Всеки биваше контролиран и дори имаше арестувани. Между другото униформените не бяха едни и същи. Често ги сменяха, за да не се..., не искам да кажа сприятеляват, но да нямат много контакти с някого. Самият аз разбрах по-късно, че един от войниците е осъден на 7,5 години затвор, защото е вдигнал кутия цигари, хвърлена му от човек от Западен Берлин. Представяте ли си 7 години и половина години", добави Ханс-Йоаким Хелвиг Вилсон.
По време на Студената война Берлинската стена е най-тежко охраняваната граница в Европа.
Берлинчани разказват, че само птици и зайци са успявали да я преминат. За да бъдат осуетени всякакви опити за бягство през нея, от източната страна е изградена Ивицата на смъртта.
Жителите на Източен Берлин всъщност въобще не са виждали истинската Берлинска стена. Предпазните марки са започвали метри преди граничната зона.
След това е имало втора стена, а зад нея - телени ограждания с електрически ток, кули за наблюдения, танкови прегради, постови път, ярко осветена зона, трапове срещу камиони.
След нощта на 9 ноември 1989 година Бернаурщрасе отново е променена. Днес тя е една от малкото улици в Берлин, където се пази част от стената и от Ивицата на смъртта.
