
Инженери инжектираха снопове протони и йони на олово в Големия адронен колайдер за пръв път, след като съоръжението бе изключено през септември 2008 година, предаде Би Би Си, като цитира говорител на ГАК.
Успехът се оценява като "забележително събитие". Учените планират да пуснат сноп от частици по дългия 27 километра тунел през ноември. ГАК бе изключен скоро, след като бе пуснат в действие миналата година, защото поради проблем с магнит един тон течен хелий се изля в тунела.
Оттогава инженерите работят, за да отстранят повредата. Неотдавна всички осем сектора на гигантския ускорител на частици бяха изстудени до експлоатационната температура от минус 271 градуса по Целзий, по-ниска от тази в космоса.
На 23 и 25 октомври снопове протони и йони на олово бяха инжектирани в пръстена на ГАК и успешно ориентирани както в посока на часовниковата стрелка, така и в посока, обратна на часовниковата стрелка, през два от осемте сектора. Всеки от секторите е с дължина около 3,5 км.
Поради изключително ниската температура магнитите в ускорителя, които центрират и ускоряват сноповете, стават "свръхпроводящи". Това означава, че провеждат електрическия ток при нулево съпротивление и много нисък разход на енергия. Според един от директорите на ГАК Джанлуиджи Ардуини тестът с инжектирането на снопове частици показа, че колайдерът функционира нормално.