Депутати от мнозинството заявиха, че се избързва с разглеждането на законопроекта. В отговор, председателят на медийната комисия Милена Милотинова заяви, че лицензиите на над 30 радио-телевизионни оператори изтичат до края на месеца, което налага по-бързото приемане на законопроекта.
Текстът предвижда мандата на управителните съвети и на генералните директори на БНТ и БНР да се прекрати с избора на нови ръководни органи на БНР и БНТ.
Законпроектът също така предвижда медиен регулатор да бъде Националния съвет за електронни медии. В съвета ще има трима представители на гражданската квота, петима - от парламентарната, и трима - от президентската. Членовете на гражданската квота ще се избират от парламента. В закона е записано , че изборът на ръководства на държавните радио и телевизия не може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Народният представител от НДСВ Борислав Цеков заяви, че е против двама-трима души от медийната комисия да правят промени и да слагат свои хора. По думите му по време на заседанието на ПГ на НДСВ, на което е било взето решение за подкрепа на законопроекта, е нямало кворум. Емил Кошлуков от своя страна каза, че новият медиен закон не обслужва интересите на държавата, нито дори на мнозинството, а на тесен кръг хора.
Президентът Георги Първанов също реагира срещу закона. Държавният глава заяви, че тясна група депутати от управляващото мнозинство въвеждат диктат върху медийното пространство. Промяната в квотите и най-вече съкращавнето на на президентската с един човек и увеличаване на парламентарната до осем души, Първанов нарече "грубо разместване на съотношенията". Според Милена Милотинова президентът Георги Първанов е реагирал прибързано в коментарa за проектозакона за радиото и телевизията.
