Тази история звучи като извадена от приключенски роман. Тя започва на пет километра от Кюстендил, на брега на река Струма. Двама братя пускат писмо в бутилка. Повече от 70 години по-късно, след стотици пътешествия по вода, единият от братята с гордост носи името "Главен пощальон на Нептун".
"Скъпи Георги,
С това писмо изпращам най-добрите си пожелания. Намерих вашата бутилка на плажа на остров Керкена. Тук няма автомобили - забранени са. А морето е толкова тихо, че небето и водата се сливат...
Ваш приятел: Хабиб
20 Октомври 1982 година, Тунис".
"Децата на капитан Грант". Това е любимата книга на детето, което преди повече от 70 години пише с въглен инициалите си и ги пуска по течението на река Струма. По-късно Георги Икономов става корабен лекар и пуска послания в бутилки из целия свят.
Точно преди 40 години българинът изхвърля бутилка от шампанско в Средиземно море, край бреговете на Либия. Това е първото и единствено писмо от колекцията на Икономов, което той намира сам.
Българинът продължава да получава отговори на писмата си от всички континенти. Той е отличен в книгата на "Гинес", след като пуска повече от 40 000 съобщения в бутилки. И до днес обаче пази етикета на писмото, открито след най-дългото пътуване.
"Номер 900 - то си пише!!! Това е бутилката, която най-много обиколи. За шест години. Като започнеш от Канарските острови, минава покрай английския остров Ирландия, че чак в Исландия".
Негови писма са намирани в Куба, по долината на река Амазонка, на френския бряг и край остров Сицилия. След хиляди послания за мир и чисти води, нептуновата поща преживява и българско изобретение. Д-р Икономов слага парче станиол в бутилките си.
"Когато е във вълните и от слънцето блесва. Така се знае, че това не е обикновено шише! Вътре има писмо!".
Нововъведението дава резултат по-бързо от очакваното. През 1969 година д-р Икономов е на кораба "Августа-Траяна", близо до Сицилия. Една вечер катер на шести американски флот отвежда българина до един от военните кораби.
"Ние ви викаме, да ви поздравим и да ви помолим - махнете вътре станиола! Той разстройва нашите радарни уредби на самолети, на кораби..."
Георги разказва, че през живота си е обичал само една жена - тази, заради която винаги се е завръщал. И заради която продължава да изпраща своите съобщения в бутилка.
"Въпросът е да има вяра....", казва той.
