Десетки коне бедстват, изоставени в Осоговската планина. Те се намират на поляните под връх Руен. От 100-тина коня са оцелели само около 30.
От пост в социалните мрежи на Венцислав Венков става ясно, че останалите лежат заринати под снега, паднали от глад. Доброволци и планински спасители успяха да им помогнат отчасти, след като вчера им занесоха храна.
Прокуратурата започна проверка по казуса с изоставените животни.
Хората, които са занесли храна, описват гледката горе като потресаваща. По думите на Венцислав Венков конете са изоставени на произвола на съдбата от месец и половина на билото на планината.
„Покрай европроектите има доста коне в нашия балкан. За съжаление, от един недобросъвестен изпълнител на такъв проект са изоставени да умират”, каза спасителят Росен Димитров.
Доброволецът Елица Димитрова изтъкна, че животните са заплашени и от ниските температури, и от вълци.
„Просто душата ти се свива. Виждаш едни измъчени животинки, които едва си стоят на краката и треперят, а други вече лежат в снега, умирайки”, заяви тя.
Доброволците са занесли 15 бали сено и 4 чувала с фураж. Достъпът до конете е труден, тъй като се намират на около 1800 м височина, а снегът е 1,20 - 1,50 м. Единственият начин да се стигне до тях е с моторна шейна, обясни Елица Димитрова.
„Тези коне не могат да бъдат оставени на такава надморска височина. Те не познават планината, за да слязат в по-ниското, където могат да намерят и храна. Оставени са на поляна, затрупана със сняг, нито имат храна, нито вода. Общо взето, чакат смъртта си във всеки един момент”, допълни тя.
bTV разговаря със собственика на конете Петър Пищалов, който твърди, че е търсил животните, но не ги е намерил.
Конете се отглеждат по проект, финансиран с евросубсидии – 10 000 евро на година. Лятото са в планината, но зимата е трябвало да бъдат преместени на сигурно място. Петър Пищалов се оправдава, че им загубил следите.
„За последно път ги видях преди Нова година. Търсихме тези коне повече от месец и половина. Докато не падна снегът, съм продължавал да ги търся. Качват се хора нагоре, постоянно разпитвам дали са ги виждали”, заяви той.
„Това са моите коне, аз не мога да стоя безучастен. Благодарен съм на хората, които са качили храна. Отговорността си е моя, защото това са моите животни. В този снежен капан реално не са имали много шанс”, призна собственикът.
Той обаче изтъкна, че това са каракачански коне, „които си живеят в планината традиционно от хилядолетия”. „Това не са някакви детски играчки. Конете са доста подготвени за зимата. Имало е случаи, когато коне са изкарвали зимата при подобни условия”, коментира той.
Пищалов призна, че получава субсидия за отглеждането – годишно по 140 евро на животно. По думите му е имал около 70 коня. Според него обаче субсидията не е достатъчна за отглеждането на конете. „Ако човек разчита на тези пари, които трябва да вземе, той е обречен”, посочи той.
„Тази година заради тези субсидии ме скъсаха от проверки. Аз не мога да съм на 100 места едновременно”, допълни още Пищалов. „Слава богу, че ги намериха”, каза още собственикът.
Днес Пищалов тръгна да търси животните с шейна в планината. „Ще се опитаме да прокараме пъртина. Взел съм лекарства и малко храна. Ще преценя обстановката и ще гледам да направя най-доброто за животните”, отбеляза той.
Междувременно Районната прокуратура в Кюстендил се сезира по публикации в медии за изоставеното от собственика стадо коне. Възложена е спешна проверка на органите на полицията и на Българската агенция по безопасност на храните.
Предмет на проверка е и информацията, че стадото коне е било отглеждано със средства, отпуснати по програми на ЕС, уточняват от прокуратурата.
Инспектори от ресорната агенция също тръгнаха на проверка, но лошото време им попречи да стигнат до животните. При силен снеговалеж и гъста мъгла те са се качили само до средата на пътя с шейни на Планинската спасителна служба. По-нататък пътят е бил непроходим, а видимостта е била само 5 метра.
„От 1000 до 4000 лева ще бъде вероятно санкцията, която може да бъде наложена на собственика, ако се установят нарушенията, когато се качим на място и ги документираме. На този етап не може да говорим за отнемане на животните в полза на държавата”, коментира д-р Емил Гъгнев от областната дирекция на БАБХ в Кюстендил.
