От голите адамити през 14-ти век до легалните салони за платена любов след Съединението - еротичната история на България е премълчавана и непозната. Затова изследването й е отнело повече от 20 години на учения, който я представя за първи път в двутомна енциклопедия.
"Например в Търговище е имало такъв обичай наистина, жените да се показват малко по-разголени, което е било рядко за този регион, но пак Иван Богоров пише, че това предизвиквало повече страсти у мъжете, които постоянно ходели и ги щипели и това ги подбуждало по някакъв начин", каза доц. д-р Радослав Радев, автор на енциклопедията.
След Освобождението във Видин бил открит първият дом за платена любов. Местните хора го наричали "15-те комина" не заради дамите в него, а посочвайки архитектурните му особености. Друг евфемизъм за развратното място бил "Отивам да полудувам във Венеция", защото се намирал в близост до блатата.
Преди сто години в няколко софийски кафенета мъжката публика гледала първите прожекции на еротични филми. Срамотиите, както ги наричали тогава, изглеждали дори целомъдрено в сравнение с днешните постижения на жанра. Ако върнем лентата още по-назад, виждаме, че тогавашните моми са имали особено извинение за кръшкането.
"Жените например са пускали приказки, че ги люби змей. Мъжът съответно се съобразявал с това и когато жената казва - "Тая вечер идва змеят”, мъжът от страх, де от суеверие, докато през това време любовникът на жената идва в тази къща", допълни доц. д-р Радослав Радев.
Еротичната енциклопедия разкрива и малко известни секс-нюанси в народните празници. Например, пролетният обичай Драгоданство, честван в цялата страна.
"Тъй като вечерта тези, които даден мъж има мерак за жена през годината, тя трябва да е омъжена" може да я има тази вечер във вечерта на Драгоданството, защото баба Еньовица казва: „Абе то слънцето тогава най-високо и най-добре милва земята и хората трябва да се милват. А самият обичай носи ясното послание „Да ти е драго да дадеш", обясни доц. д-р Радослав Радев.
От незапомнени времена еротичната усмивка на българина се усеща и в наименованията на градове и селища. Петко Славейков и Иван Вазов неслучайно споменават в книгите си Курило, Дупница, Подуене и махала Дупините в Тревненския балкан.
