Затворете очи за десетина минути и опитайте да минете маршрута си от дома до автобусната спирка. Дали ще успеете да направите и десетина крачки? Всъщност никой сляп човек не би ви посъветвал да направите и крачка извън дома си по този начин, защото ще е опасно за живота ви.
"Когато ходя с бял бастун по улиците, трябва сама да преценя вида, характера и размера на препятствието, което стои пред мен - да преценя дали има шахта без капак или изкоп, мога ли да го прескоча, откъде да го преодолея, дали това е просто липсваща плочка на тротоара или е разкопано, за да садят дървета примерно", това разказа за БТА председателя на фондация "Очи на четири лапи" Албена Алексиева.
Фондацията е създател на първото училище в България за кучета водачи на слепи хора. То съществува от 2005 г., но по-сериозно се работи по обучението на кучета водачи от 2007 г. Досега в него са подготвени 14 кучета и в момента се подготвят още толкова по съвместен проект със Столичната община.
Според Алексиева кучето водач дава свобода, независимост, увереност, самочувствие и психотерапия. "Аз съм ходила с бял бастун 10 - 15 години преди да допусна изобщо някога, че ще имам куче водач", пояснява тя. "Трябва сама да преценя дали на тротоара е паркирана една кола или зад нея има още една, мога ли да мина между тях или трябва да сляза на платното. Трябва сама да преценя къде точно ще ми спре автобуса, трябва сама да намеря вратата, за да се кача. В метрото - трябва да преценя къде да спра на безопасно разстояние, за да не се метна в линиите. Не винаги можеш да разчиташ, че някой твой близък, може да е постоянно на разположение", пояснява Алексиева.
По думите й кучето водач е на разположение 24 часа в денонощието. "То живее заради мен, отгледано е и е обучено, за да ми бъде в услуга", обяснява тя. "Ако искам да отида някъде с това куче, няма нужда никого да моля, да правя сложни уговорки, просто викам си кучето, слагам му мундировката и тръгваме", разказва Алексиева.
"Никоя човешка любов не може да бъде експлоатирана по такъв начин", допълва председателката на фондация "Очи на четири лапи".
"Кучето прави преценките и взима решенията вместо слепия човек. В по-голямата част от случаите той изобщо не разбира, че са преминали препятствие", разказва Алексиева. "Животното така е обучено, че избира само най-безопасния, най-чистия път, движението е с много бързо темпо, много сигурно. Случвало се е само по реакциите на околните да разбера, че ние сме обходили шахта без капак, а аз даже не съм и разбрала", споделя Алексиева.
Задача на кучето водач е в момента, в който спре автобуса и слепият човек е наясно кой номер е по команда кучето да го отведе до вратата, ако има вътре свободно място също при команда да заведе стопанина си до там. По команда може да намери стълби, асансьор, вход, изход.
"Това са все дребни екстрички, които виждащият човек не ги и осъзнава, но за слепия това са проблеми и той си ги решава с помощта на кучето", разказва още Алексиева. Тя е категорична, че увереността и сигурността при предвижването, които дава кучето водач в повечето случаи, са по-добри дори от помощта, която може да окаже човек.
Слепите хора, които са подходящи да имат куче водач, са на възраст между 18 и 60 години, поясни Алексиева. По думите й водещо е желанието да имат куче. Трябва да са физически здрави, като се изключи слепотата, да нямат тежки физически заболявания, да нямат проблеми с опорно-двигателния апарат и да имат добра ориентация, да са добре рехабилитирани. Това се доказва с преминат курс по ориентация и мобилност, поясняват от училището.
Важно е да нямат зависимости към алкохол, наркотици, лекарства. В България има около 20 хил. слепи граждани, от тях на възраст между 18 и 60 години са около 5 500 души, не повече от 200 човека от тази група биха поискали и ще могат да се справят с куче водач, пояснява Алексиева. Досега училището е предало на слепи хора 14 кучета. В София са останали 8 от животните, 6 са в провинцията - във Варна, Бургас, Пловдив и в Трявна.
Стандартните породи, с които работят по света, са Лабрадор Ретрийвър и Голдън Ретрийвър. Те са среден клас кучета, като размери, изключително уравновесени са, любвеобилни и не са агресивни. Друг голям плюс на тези породи е, че са много адаптивни. Всеки, който дава любов, лакомства и разходки, е добре дошъл и много бързо става "слънчицето", пояснява
Алексиева.
Обучението на животните продължава близо две години. То започва с раждането на паленцата - от котилото се избират най-подходящите и те се предават на приемни семейства. В тях животните остават до навършване на 1 година. През това време те получават социализация и се научават на послушание. В края на този период, кучето преминава финални тестове за здраве и поведение и всички, които издържат тези тестове влизат в училището за кучета водачи към фондация "Очи на четири лапи".
В училището започва втората част от подготовката на животните - специалното водаческо обучение. Има седем инструктори, които в момента работят с 14 кучета. Те нямат специализирано образование, но преминават през курсове за инструктори на кучета водачи. Самото обучение на кучето продължава между 6 и 8 месеца и приключва с дипломен изпит, разказа инструктор Антония Рикова.
В момента тя работи с кучетата Хънтър М-тел и Дейзи М-тел. Учебният маршрут, по който се правят и изпитите, е неестествено тежък, пояснява Рикова. По думите й такива маршрути рядко има в обичайния живот на слепите хора. Ако кучето се дипломира на 100 % в тежките условия на учебния маршрут, ние сме сигурни, че то ще работи, където и да е, допълва Алексиева. Тя дава пример с животни взети от училища в Австрия или Германия, които много трудно работят в софийската реалност и заключва, че нашата градска среда е уникално недомислена за слепите хора.
"В Германия, откъдето взех първото си куче, имат идеална инфраструктура - там няма безобразно паркирани коли, шахти без решетки, дупки по улиците”, разказва Алексиева. От хората, които са обучавали моето куче там, знам, че в процеса на обучение плащат на местната община пари, за да отцепят част от улица, да я разкопаят, да направят истински локви, да сложат скелета, да направят реални инфраструктурни проблеми, защото такава няма в техните градове, казва Алексиева. Тук целият град е един фантастичен полигон за работа в реални условия, допълва тя.
Тренировките на животните преминават както в реални условия на улицата, така и на полигона в училище. Кучето се учи да спира на съответните препятствия, да ги обхожда, да прави преценка кога е високо, кога може да го обходи, кога то трябва да спре, да разпознава специалните ориентири. Сред задължителните команди при обучението в послушание на кучето водач е "Апорт", т.е. да носи предмети, които слепият човек е изпуснал.
Според инструктурите най-сложни за кучето са високите препятствия - балкони, клони, пътните знаци. За кучето тези препятствия реално не са препятствия, пояснява инструктор Рикова. "Това, че на 1,70 м висели клони за всяко стандартно куче не е проблем, но нашата цел е да научим кучето водач да ги отчита и да знае, че трябва или да спре или да обходи, така че човекът да не се удари", допълва тя.
След успешно взетите дипломни изпити идва третата част от обучението, при която се събират кучето и слепият човек. Тази част продължава три седмици - две от тях се водят в базата и в рехабилитационния център към фондация "Очи на четири лапи", обяснява друг от инструктурите - Димитър Димитров, който работи с кучето Енигма М-Тел.
Слепият човек се научава да управлява своето куче както с командния набор по послушание, така и с командите за водене в реални градски условия. Накрая двойката държи изпит по учебен маршрут в реални градски условия.
Третата седмица от общото обучение се състои в дома на бъдещия стопанин. С помощта на инструктора слепият човек изработва маршрутите, по които най-често ще се движи и за една седмица кучето трябва да се научи да работи безупречно по тях. След като приключи този обучителен цикъл, от училището
продължават да следят работната двойката.
Наблюдението трае през целия работен живот на кучето, който е около 10 биологични години, пояснява Албена Алексиева. В началото мониторингите се правят на всеки три месеца, след това на шест, а по-късно веднъж годишно.
Издръжката на училището за обучение на кучета водачи за година е около 160 хил. ле. Около 15 хил. лв. струва обучението на едно куче за целия двугодишен период. По-голямата част от средствата за издръжката училището получава от Столичната община. Друг голям спонсор е мобилният оператор М-тел, пояснява Алексиева. Общината подкрепя проекта от три години, за първи път през тази година, обаче от кметството са поставили изискване обучените кучета да бъдат предадени само на слепи граждани от София, пояснява тя.
При тази ситуация слепи хора от страната няма да могат да получат животно от тези, които в момента се подготвят. За да стане това, програмата трябва да се национализира и да се подкрепя от държавата, посочва Алексиева. Според нея това може да прави Министерството на труда и социалната политика, защото това е социална услуга.
Училището е изградено на социални принципи и обучава и предава безвъзмездно кучета за гражданите на страната, допълва Алексиева. Кучето се предоставя за един български лев - това е символична цена за късмет на животинчето. Ако обаче един българин иска да си вземе куче от чужбина, той ще трябва да го плати. Навсякъде по света училищата работят безвъзмездно за гражданите на своята страна и продават за чужденци. В момента цената на куче, обучено в Германия, е около 40 хил. евро.
