На 1 000 и кусур километра от София в Тараклия газят в калта, но пътят им винаги минава покрай сградата на университета. Тук учат всичко на литературен български език, на диалект говорят в къщи, а на улицата свободно преминават от български на румънски и руски език.
Като потвърждение, че до 14 век историко-географската област Буджака е част от територията на българската държава, телефонът на министъра на българите в чужбина звънна с мелодията "Велик е нашият войник”.
Университетът съществува от 2004 година, а преди това е бил педагогически колеж. Една от първите му студентки вече е журналист в държавната молдовска телевизия, която работи в предаване за бесарабските българи.
"Защо аз изпитвам тази гордост - защото аз бях първи випуск на колежа, постъпих през 1992 и завърших 1997, а после отидох в София до 2002, и после се върнах в Молдова, защото това ми е родната земя”, казва Евелина Швитченко.
Независимо, че смята Молдова за мястото, на което най-много тежи, Евелина като повечето бесарабски българи, има български паспорт. Да получи гражданство е най-малкото, за което мечтае 16-годишната Владлена. Тя е готова да пренебрегне желанието на майка си да стане лекар, защото иска да учи Международни икономически отношения във Варна.
"Аз си представям своето бъдеще след пет години като министър. Български възможно. Министър от българите на Молдова”, признава Владлена Николаева.
И двете момичета са родени в смесени бракове, но общото между тях е, че са родом от един край с двама министър-председатели на България.
