Да се забрани използването на мобилни телефони в училище, ако то не е свързано с образователни и медицински цели, или при форсмажорни обстоятелства. Това предвиждат промени в Закона за предучилищното и училищното образование, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.
От ведомството уточняват, че използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения.
В момента подобна забрана действа в някои български училища, по инициатива на директорите.
По отношение на дисциплината в класовете се предлагат законодателни промени, които разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. Идеята е да могат да се вземат и бързи мерки, когато имат системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Заедно с това се запазват всички подкрепящи мерки на действащия закон.
Сред текстовете има предложения за подкрепа и младите таланти в областта на математиката и природните науки. Създава се нов вид специализирани училища - математически и природо-математически гимназии, които ще приемат ученици още след четвърти клас. Това означава, че всички съществуващи в момента математически и природо-математически гимназии се преобразуват в специализирани. Учениците в тях не само ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след седми клас. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием.
Едно от значимите изменения в законопроекта е свързано с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се реализира под две форми - индивидуално за децата от първи до седми клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. А за тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на българския език се дава възможност и за повтаряне на първи клас за тези деца. Промяната се налага, тъй като незнанието на езика създава затруднения и пропуски в последващото обучение на учениците по останалите предмети. Това води до загуба на мотивация, а в дългосрочен план и до самоизключване, и отпадане от системата.
Предлага се и въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности - добродетели и религии. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности - като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и други, а религията няма да бъде задължителна за никого. По този предмет няма да се поставят оценки, тъй като целта е не просто да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, обсъжданията, дискусиите и разглеждането на житейски казуси и ситуации.
Друго предложение предвижда учебниците да са делими като части, което от една страна ще облекчи ученическите раници, защото децата ще носят само тази част, над която в момента работят, а от друга - при необходимост ще се осигури по-лесна актуализация на конкретното съдържание, а не да се подменя целият учебник. Към хартиените учебниците ще се създават и електронни издания, които ще са обогатени с интерактивно съдържание. Облекчава се и процедурата по оценяване на учебниците, като се засилва ролята и отговорността на МОН, с което ще се избегне и досегашният формализъм на процеса.
Съществен акцент се поставя и на оценяването - както на учениците, така и на учителите. Променя се философията на изпитването на децата - от проверка на фактологични знания към оценяване на уменията, свързани с реалния живот, критичното мислене и социално-емоционалното развитие. Този модел ще помогне за проследяване на личния напредък на всяко дете, за установяване на неговите силни и слаби страни, с които да разгърне цялостно потенциала си.
Атестацията на учителите и директорите ще се замени с по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща, и развиваща функция. Оценката ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията.
Заложени са и нови два кариерни статута - базови учители, които да подпомагат студентите в педагогическата практика, и методици по различни учебни предмети, осигуряващи системна подкрепа на учителите на местно ниво.
Местната власт запазва правото си да обявява неучебен ден за училищата на тяхна територия, но това може да се случва само за празника на общината. Във всички останали извънредни ситуации те ще могат да предлагат на министъра на образованието и науката да обявява неучебни дни.
Законопроектът предвижда и облекчения при обучението на децата със специални образователни потребности, както и издаване на удостоверения за завършен 12-и клас. Центровете за специална образователна подкрепа разширяват обучението си, като приемат и ученици до 12-и клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до момента. Децата със специални образователни потребности могат да валидират компетентности по учебни предмети от втори гимназиален етап, което да им спомогне за завършване на средно образование.
Предвижда се да бъдат увеличени часовете по математика и природни науки, и при тях е най-големият недостиг на часове. При тези предмети най-много трябва да се учи задълбочено от учениците. Може и трябва да се увеличат часовете по български език и литература, и най-вече по литература, но това е въпрос, който продължаваме да обсъждаме. Трябва малко да се увеличат часовете по география, по история, по гражданско образование и това може да стане за сметка на профилираната подготовка и на чуждоезиковото обучение.
